Моите 10: ноември

Ноември. Тази година се усеща почти като май. Такъв мога да го заобичам още повече. Месецът на Ана. И на мама. И на баба. Изобщо – специален, пълен с поводи за цветя, торти и подаръци, но най-вече – с поводи да сме заедно.

А ето и за какво искам да ви разкажа този път:

♥ Каква майка ще съм, ако не започна с нещо от рождения ден на Ана – малкото голямо момиче, което вече е на 3! Една от изненадите, които ѝ подготвих, беше принт от Гергана Боева – има го наличен напълно безплатно в нейния блог (тук), а тя беше така мила да го промени малко за нас и Анна (в оригиналния вариант) да се превърне не просто в Ана, а в копие на нашето пораснало момиче. Благодаря ти от сърце, Гери, всички го обожаваме! 💕  

ABE12708-5E3B-4560-A6F1-26A4BFEB1BE9.jpeg

♥ И като стана дума за рожден ден, не мога да не спомена нейно величество тортата. Миналата година правих аз и (учудващо) се получи доста добре, но сега исках нещо по-специално (и да прилича на Мини Маус, което си е твърде амбициозно за моите възможности), затова се доверих на страхотната Пламена (Bakes & Berries). Неведнъж вече сме разчитали на нея за специални поводи и единственото, което мога да кажа за тортите ѝ е „мммммммм“. 🎂

Магнитна игра – тук заслугата е изцяло на майка ми, която явно успешно съм убедила, че няма смисъл да купува пластмасови играчки, които издържат седмица-две. Тя беше избрала тази мултифункционална кутия, която включва бяла и черна дъска с маркери и тебешири, както и магнитни фигурки на животни и деца, които се оказаха абсолютен хит (не само за Ана 😂)
*играта съдържа много малки части, така че категорично не е подходяща за деца под 3 г.

497BFC97-6DC3-4AB0-8016-1E57BDD2FB79.jpeg

Киномания (14-30 ноември) – с нетърпение очаквам фестивала и най-вече откриването, когато ще гледаме филма „Засукан свят“ на Мариус Куркински (по мотиви от разказа на Николай Хайтов). Другото заглавие, на което се спряхме, е новият филм на Уди Алън (обожавам всичко, което е сътворил до момента!) – „Един дъждовен ден в Ню Йорк“. Цялата селекция на Киномания тази година е изключително силна, така че горещо ви препоръчам да я разгледате.

Подкастът на Tennis Cafe – като цяло подкаст манията ме пропусна, така и не успях да се зарибя сериозно – аз съм си човек на писането и четенето, обаче тези момчета някак си ме спечелиха и… вече всяка седмица ги слушам с удоволствие. Тенисът е любимият ми спорт, макар че може и да е странно, че не го практикувам, а толкова го харесвам. Обожавам тази игра заради финеса и интелекта, които изисква, наред с всички други физически качества. Последният епизод е обзор на представянето на Григор Димитров през този сезон от Асен Григоров и екипа на TennisKafe.com – Борислав Орлинов, Момчил Русев и Димитър Радев. Както и в предходните – има достатъчно информация, обективни анализи, но и интересни факти. Ако тук има други фенове на тениса – препоръчвам с две ръце (и една ракета).

Chucky’s (ул. Христо Белчев 29) – тук може би е най-хубавото капучино в София и то не само според мен – наскоро видях, че мястото е в селекцията за топ 50 кафенета в света – задължително се отбийте. Ще ми благодарите после ☕

Trastena пък е едно от любимите ми български вина – не само малиновото, а и комбинацията с мерло. Времето скоро ще предразполага за уютни вечери под одеялото вкъщи, а на мен ми е трудно да се сетя за по-добра компания от чаша хубаво вино.

„Аз съм българка“ е книга, която чаках повече от месец и много се радвам, че вече е в библиотеката ми. Доста наподобява на концепцията на „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“, но тук „героините“ са 40 българки – някои известни, други не толкова, но от всички тях можем „да си вземем“ по нещо наистина ценно. Портретите също са изключително красиви и са дело на талантливи български художнички.

♥ „Жокера“ – говорихме си с Ицо, че е малко притеснително да кажеш, че ти харесва. Това обаче е един от най-добрите филми, които съм гледала през последните години. Не се плъзга по повърхността, не е напудрено вдъхновяващ, няма герой, който да дойде на бял кон на финала и да „оправи“ всичко – точно както твърде често е и в живота (колкото и да е модерно напоследък да сме розови, весели и безкрайно мотивирани за чудеса от храброст). Реалността е малко по-различна и в нея не всички са бели и добри, а напротив. Важното обаче не е просто да заклеймим „лошите“ като такива, а да се опитаме да проумеем какво ги е отвело до там. Защото винаги, винаги, винаги има причина.

♥ Вместо песен – този месец ви препоръчвам концерта на Стефан Вълдобрев (на 11.11. в зала 1 на НДК)


*всички линкове са поставени за ваше улеснение, публикацията не е в партньорство с никой от изброените брандове

Надявам се, че сте открили нещо ново или интересно тук!

До скоро,

yoanna

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.