Lago di Como

Обичам я тази Италия ❤️

Обичам хората, архитектурата, природата.

Обичам кафето, капучиното, кроасаните с пистачио, пастата, прошутото, просекото.

Обичам начина, по който се чувствам всеки път там.

Обичам свободата, спокойствието и насладата, която изпитвам дори от най- незначителните детайли.

Обичам я толкова много, че след няколко седмици отивам пак. И не, не мисля, че някога ще ми омръзне. Не и в този живот. А едва ли и в някой следващ.


Това пътуване започва с полет до Бергамо (страхотно място, което ви съветвам да не пропускате, макар често да остава в сянката на Милано), след което се качваме на влак до Леко (Lecco) – малък град на брега на езерото Комо. Избрах да започнем от тук напълно случайно, но към днешна дата сме повече от доволни – Леко се оказа истинско съкровище. Сгушено между езерото и величествените Алпи, то олицетворява точно онази италианска идилия, с която започнах този пост и която търся непрекъснато. Ресторантите работят по два часа за обяд и още толкова за вечеря, но пък храната навсякъде е превъзходна. За кратко „изневерявам“ на любимото си просеко с франчакорта (Franciacorta) – местно вино от региона между Бергамо и Бреша, което се смята за алтернатива на класическото шампанско. Експериментът отчитам като успешен, но макар и по-непретенциозно за познавачите, просекото ще си остане предпочитан избор за мен.

27CD47BB-9D07-49DE-A588-0B639127F2D6.jpeg

На моменти имам чувството, че сме единствените туристи тук – английският език е рядкост, но някак си се справяме без проблеми – дори и в общуването с таксиметров шофьор, което мисля да си сложа в графата „най-големи успехи в Италия“.

Може би вече става ясно, че този път не сме съсредоточени около забележителностите (които така или иначе не са в изобилие тук), а по-скоро около безцелно скитане из уличките, разходки покрай езерото и някои други опорни точки като: 1) почивка; 2) просеко; 3) паста.

870DF72B-73E3-4C46-B840-FE2962D50F56

88E893D6-3D93-4664-BBD8-A5031BC78476


Полезна информация:

  • билети за влаковете купувам онлайн тук – много лесно и удобно, не е нужно заверяване на място
  • Мястото в което отседнахме, но не бих препоръчала като локация (оказа се по-далеч, отколкото очаквахме – от всичко възможно)
  • Soqquardo – ресторант, който ни препоръча Рози – дамата, която ни посрещна и с която комуникирахме на странна смесица от италиански и английски) – беше много вкусно!
  • Positano Lecco – рибен ресторант – нещо, което не е точно „традиционно“ за областта, доколкото знам, обаче всъщност попаднахме на доста подобни – пастата беше превъзходна
  • Caffeina – идеалното място за закуска по нашите критерии – т.е. на Ицо критериите, т.е. да има и сладко, и солено (което не се оказа чак толкова лесно)

На следващия ден сме в Комо (Como). Тук определено туристите са повече, но не прекалено (и преди съм казвала – да пътуваш „извън сезона“ си има своите големи плюсове). В случая и времето е на наша страна, така че на практика за минуси не се сещам.

Може би изглежда странно, но за краткото време, с което разполагаме, вместо да се разходим с корабче по езерото (както правят всички), ние предпочитаме да се насладим на Комо от високо или по-точно – от Брунате. До там се стига с фуникуляр (на всеки 30 минути) и гледката e великолепна. Убеждавам се, че есента много отива на Италия – цялата палитра от жълти и оранжеви нюанси стопля сърцето дори когато слънцето се скрие за малко.

Преди да се върнем обратно в Комо сядаме за по чаша просеко в ресторант, който определено си заслужава името – Bellavista (буквално от италиански – красива гледка). Всъщност, той се помещава в последния дом на поета Пенчо Славейков, а освен, че на сградата има паметна плоча, вътре откривам и негова стихосбирка. Това е един от онези особени моменти, в които са примесени и гордост (че все пак „и ний сме дали нещо на светът“), и срам (че открай време все успяваме да изгоним/обидим/разкритикуваме точно най-знаещите и можещите… и така и до днес).

06F42F9C-7E2B-4319-951A-7882B26F3A57

Денят завършва в Crianzá – оказва се много популярно място, изваждаме истински късмет и взимаме последната свободна маса. Пробвам супер интересна домашна паста с миди и черен боб, но за мое съжаление – пикантна (а аз хич не обичам). Компенсираме с плато колбаси и сирена от Пулия (което ме навежда на мисълта, че май е време да помисля и за италианска дестинация през 2020 г. ❤️).

Прибираме се рано, за да съберем багажа – на следващия ден се отправяме към Швейцария. Освен това, на сутринта имаме много важен ангажимент – да пазаруваме в супермаркет 😂 Може и да звучи малко странно, обаче това е едно от любимите ми занимания, а и истината е, че моите приятели се радват много повече на италианска паста, отколкото на магнитчета 🙂 Е, малко прекалих с покупките и накрая се наложи да изпием една бутилка просеко в Базел, но… колко лошо е това всъщност?! 🥂


Полезна информация:


До скоро,

yoanna

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.