Моите 10: ноември

Ноември. Тази година се усеща почти като май. Такъв мога да го заобичам още повече. Месецът на Ана. И на мама. И на баба. Изобщо – специален, пълен с поводи за цветя, торти и подаръци, но най-вече – с поводи да сме заедно.

А ето и за какво искам да ви разкажа този път:

♥ Каква майка ще съм, ако не започна с нещо от рождения ден на Ана – малкото голямо момиче, което вече е на 3! Една от изненадите, които ѝ подготвих, беше принт от Гергана Боева – има го наличен напълно безплатно в нейния блог (тук), а тя беше така мила да го промени малко за нас и Анна (в оригиналния вариант) да се превърне не просто в Ана, а в копие на нашето пораснало момиче. Благодаря ти от сърце, Гери, всички го обожаваме! 💕  

ABE12708-5E3B-4560-A6F1-26A4BFEB1BE9.jpeg

♥ И като стана дума за рожден ден, не мога да не спомена нейно величество тортата. Миналата година правих аз и (учудващо) се получи доста добре, но сега исках нещо по-специално (и да прилича на Мини Маус, което си е твърде амбициозно за моите възможности), затова се доверих на страхотната Пламена (Bakes & Berries). Неведнъж вече сме разчитали на нея за специални поводи и единственото, което мога да кажа за тортите ѝ е „мммммммм“. 🎂

Магнитна игра – тук заслугата е изцяло на майка ми, която явно успешно съм убедила, че няма смисъл да купува пластмасови играчки, които издържат седмица-две. Тя беше избрала тази мултифункционална кутия, която включва бяла и черна дъска с маркери и тебешири, както и магнитни фигурки на животни и деца, които се оказаха абсолютен хит (не само за Ана 😂)
*играта съдържа много малки части, така че категорично не е подходяща за деца под 3 г.

497BFC97-6DC3-4AB0-8016-1E57BDD2FB79.jpeg

Киномания (14-30 ноември) – с нетърпение очаквам фестивала и най-вече откриването, когато ще гледаме филма „Засукан свят“ на Мариус Куркински (по мотиви от разказа на Николай Хайтов). Другото заглавие, на което се спряхме, е новият филм на Уди Алън (обожавам всичко, което е сътворил до момента!) – „Един дъждовен ден в Ню Йорк“. Цялата селекция на Киномания тази година е изключително силна, така че горещо ви препоръчам да я разгледате.

Подкастът на Tennis Cafe – като цяло подкаст манията ме пропусна, така и не успях да се зарибя сериозно – аз съм си човек на писането и четенето, обаче тези момчета някак си ме спечелиха и… вече всяка седмица ги слушам с удоволствие. Тенисът е любимият ми спорт, макар че може и да е странно, че не го практикувам, а толкова го харесвам. Обожавам тази игра заради финеса и интелекта, които изисква, наред с всички други физически качества. Последният епизод е обзор на представянето на Григор Димитров през този сезон от Асен Григоров и екипа на TennisKafe.com – Борислав Орлинов, Момчил Русев и Димитър Радев. Както и в предходните – има достатъчно информация, обективни анализи, но и интересни факти. Ако тук има други фенове на тениса – препоръчвам с две ръце (и една ракета).

Chucky’s (ул. Христо Белчев 29) – тук може би е най-хубавото капучино в София и то не само според мен – наскоро видях, че мястото е в селекцията за топ 50 кафенета в света – задължително се отбийте. Ще ми благодарите после ☕

Trastena пък е едно от любимите ми български вина – не само малиновото, а и комбинацията с мерло. Времето скоро ще предразполага за уютни вечери под одеялото вкъщи, а на мен ми е трудно да се сетя за по-добра компания от чаша хубаво вино.

„Аз съм българка“ е книга, която чаках повече от месец и много се радвам, че вече е в библиотеката ми. Доста наподобява на концепцията на „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“, но тук „героините“ са 40 българки – някои известни, други не толкова, но от всички тях можем „да си вземем“ по нещо наистина ценно. Портретите също са изключително красиви и са дело на талантливи български художнички.

♥ „Жокера“ – говорихме си с Ицо, че е малко притеснително да кажеш, че ти харесва. Това обаче е един от най-добрите филми, които съм гледала през последните години. Не се плъзга по повърхността, не е напудрено вдъхновяващ, няма герой, който да дойде на бял кон на финала и да „оправи“ всичко – точно както твърде често е и в живота (колкото и да е модерно напоследък да сме розови, весели и безкрайно мотивирани за чудеса от храброст). Реалността е малко по-различна и в нея не всички са бели и добри, а напротив. Важното обаче не е просто да заклеймим „лошите“ като такива, а да се опитаме да проумеем какво ги е отвело до там. Защото винаги, винаги, винаги има причина.

♥ Вместо песен – този месец ви препоръчвам концерта на Стефан Вълдобрев (на 11.11. в зала 1 на НДК)


*всички линкове са поставени за ваше улеснение, публикацията не е в партньорство с никой от изброените брандове

Надявам се, че сте открили нещо ново или интересно тук!

До скоро,

yoanna

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.