Моите 10: октомври

Октомври – месец на ябълките, чайовете, на студените сутрини, но и на все по-уютните вечери с червено вино у дома. Слънце още се прокрадва от време на време, а междувременно листата падат, оцветени в безброй нюанси. Есента може и да не е най-любимият ми сезон, но едно не мога да не ѝ призная – много е красива ❤️
Без повече излишни предисловия – ето какво искам да споделя с вас този месец:

 CineLibri (5-20 октомври) – единственият по рода си кино-литературен фестивал в световен мащаб. Тази година селекцията е наистина впечатляваща, но аз успях да гледам само „Брит-Мари беше тук“ (по едноименната книга на Фредрик Бакман). Други заглавия, които ме впечатлиха и много се надявам да ги открия по кината впоследствие: „Тази, която не съм“ с прекрасната Жулиет Бинош, биографичният „Казандзакис“, „Аз, Леонардо“, с който се отбелязват и 500 години от смъртта на ренесансовия гений, „Всичко е истина“ – разказ за последните дни от живота на Шекспир.

„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (Народен тeатър „Иван Вазов“) – знам, че и миналия месец писах за театър, но след като бях на постановката, просто нямаше как да не я включа отново. Истински впечатлена съм от актьорската игра – Теодора Духовникова е просто съвършена в ролята на Бистра, Иван Юруков и Дарин Ангелов също са страхотни. Гледала съм и други постановки на камерна сцена, но този път усещането беше трудно за описване, този толкова близък контакт в съчетание с огромния талант и силната емоция са просто незаменими. С две думи – преживяване, което силно препоръчвам.

Езерото Комо е предстоящата италианска дестинация този месец, която чакам от почти половин година. Със сигурност ще разкажа в отделен пост за пътуването, когато се върнем, но се сетих да спомена тук защо често избираме да пътуваме в „по-непопулярни“ месеци (особено що се отнася до по-известни дестинации). Опитът ми до момента показва, че това страшно много допринася за приятното прекарване. В Рим например и през февруари имаше много хора, т.е. през юни сигурно ще е кошмарно. Рискът времето да не е перфектно също е налице, но както се казва – по-добре да те вали някъде в Италия, отколкото където и да е в София 😂 Ако пък имате някакви препоръки за Комо – сега е моментът да ги споделите с мен ⛵

Швейцария – няма да ми е за първи път да посетя тази страна (накратко разказвам тук), но пък ще се случват много вълнуващи неща, ще видим нов град, ще си „получа“ най-накрая подаръка за рождения ден и ще сбъдваме мечти ❤️ Ще разказвам и за тази част от пътуването по-подробно като се върнем, но нямаше как пропусна да спомена в “обзора на месеца” 😄

FuckUp Nights Sofia – според организаторите това е глобално движение и поредица от събития, на които се споделят истории за професионално прецакване. Всеки месец в събития по целия свят няколко души се осмеляват да се изправят пред публика и да споделят своите истории за бизнес, който се срива, споразумения за партньорства, които се провалят, продукти, които никога не виждат бял свят и т.н. Сред участниците този път са Тео Чепилов и Миролюба Бенатова и с интерес очаквам да чуя какво ще разкажат за професионалния си път.

♥ Дървен пъзел с българската азбука Goki от MouseToys– любимата играчка на Ана през последните седмици. Малко са детските неща, които бих определила като смислена покупка, но буквите определено влизат в тази графа. Надявам се само да успеем да ги опазим в наличност възможно най-дълго време (докато редактирам този пост „я“ вече е в неизвестност 😄)

♥ Есенен маникюр (благодарение на Petya Sh Art) – Петя е човекът, на когото се доверявам за маникюра си през последните 5 години и не бих я заменила за нищо (и никого) на света. Изключителен професионалист и страхотен човек, времето прекарано при нея си е като антистрес терапия. С течение на времето аз започнах да се придържам към по-семпли неща, но ви уверявам, че тя може да сътвори наистина всичко, което пожелаете (включително и емблемата на Ливърпул – в случай, че някога някой друг на тази планета освен мен реши, че това ще е добра идея 😄).

„Тънка книжка“ на Екатерина Йосифова (изд. Жанет 45) – напоследък имам добри попадения що се отнася до поезията и истината е че, че ми е все по-приятно да търся и откривам красотата на този жанр.

Сънувам:

Написала съм си
Книгата.
Седим си двете с нея, доволни сме.
Полягаме. Заспиваме. Сънуваме:
Никой не протяга ръка.
Никой не ни отваря.
И какво, нищо.

AA925D49-731B-4941-A835-BD535114D234

mátzalo – отдавна се каня да ви разкажа за това място, но може би моментът е особено подходящ сега – есента много му отива. На първо четене може да ви се стори, че е предназначено за деца и няма съвсем да сбъркате. Но mátzalo е и много повече – тук можете да създадете нещо специално за дома си със собствените си ръце. А освен това правят страхотно капучино, предлагат и вино 💛 Ние се спряхме на чаши, които да декорираме, и дори с моите минимални умения резултатът беше доста добър (колко скромно от моя страна, нали?)

Песента този месец е „Тази песен не е за любов“ на Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“:


*всички линкове са поставени за ваше улеснение, публикацията не е в партньорство с никой от изброените брандове

Надявам се, че сте открили нещо ново или интересно тук!

До скоро,

yoanna

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.