Какво чета (част 2)

Ето, че дойде време и за нова публикация посветена на книгите. Ако следите поредицата ми Моите 10, сте забелязали, че и там се старая да включвам по нещо актуално за четене почти всеки месец. Това обаче ми е недостатъчно, така че реших да комбинирам във втора част на Какво чета някои наскоро прочетени заглавия с други, към които се върнах, за да препрочета (а това е нещо, което толкова рядко ми се случва, че си струва да се отбележи). Надявам се да откриете нова любима книга сред тези, които „събрах“ аз през последните няколко месеца:

„Жажда“, Захари Карабашлиев, изд. Ciela
Една толкова голяма история, събрана на толкова малко страници. Краткият формат със сигурност не ми е най-любимият, искаше ми се да има още и още, да се задълбочим в историите на двамата герои, случайно (или пък не) озовали се заедно в една болнична стая. И все пак – жаждата за живот, преливаща от тази книга компенсира всичко. Препоръчвам я горещо!

“Всеки среща в живота си най-добрия човек. На абсолютно всеки е дадено да се запознае с най-важния човек в живота си. Но пък не е казано, че ще го познае. Може и въобще да не го забележи. Понякога най-важните хора в живота ни остават невидими за нас. Ех, момче… Едно е да гледаш, друго е да виждаш, а съвсем различно – да разбереш.”

„Ед Шийрън – Пътуване в образи“, Ед Шийрън и Филип Бута, изд. AMG Publishing (**Тази книга ми беше предоставена от издателството)
Имам важно предупреждение – прочетох я и на следващия ден купих билети за концерт на Ед Шийрън. Ако не сте готови за подобна стъпка, бъдете внимателни. Шегата настрана, изданието е много красиво, илюстрациите на Филип Бута са брилянтни. Научих и доста нови неща за един от най-пленителните гласове на нашето време.
Концертът вече мина (много по-неусетно, отколко ми се искаше) и макар да не беше точно мечтаното изживяване, ще ми остане спомен за цял живот.

„Отивам си е възвратен глагол“, Тайе Селаси, изд. Жанет 45
Книга, която не прилича на никоя друга. Книга, за която ми е трудно да разкажа или да препоръчам. На моменти тежка, на моменти поглъщаща те изцяло – изчетох я за дни, историята ме завладя, обърка дори, но това обичам да правят книгите с мен- да ме предизвикват, да ме карат да мисля и най-вече – да чувствам.

„Най-синьото вълшебство“, Петя Дубарова, изд. Български писател
Спомням си тази книга от дете и съм се връщала към нея не един и два пъти. Обожавам я е най-малкото, което мога да кажа за нея. А това са едни от най-любимите ми стихове изобщо:

О, в къщи ще се върна чак на утрото
безкрайно уморена, но усмихната,
получила най-ценния подарък.
Аз своето присъствие на рибите,
делфините и мидите, и птиците
раздавам за една-едничка вечер,
а те ще ме дарят със своето – ЗАВИНАГИ.

„Храната – италианското щастие“, Елена Костюкович, изд. Авлига
Моята италианска енциклопедия. Признавам, че я прочетох отгоре-отгоре, но тази есен ми предстоят две пътувания, за които нямам търпение да се подготвя именно с тази книга. Защото храната в Италия е изкуство, удоволствие, религия, любов.

„Бели зъби“, Зейди Смит, изд. Жанет 45
Когато Ирена ми каза, че „Отивам си е възвратен глагол“ много ѝ напомня на книгите на Зейди Смит, нямаше какво друго да направя, освен да се отбия в Читалнята. Трудно ми е да опиша „Бели зъби“, определено е доста нетрадиционна, а в същото време засяга до болка познати теми за взаимоотношенията между различни поколения, култури и индивидуалности. Много динамична, „жива“, особена книга, в която не мога да кажа, че се влюбих мигновено, но пък все нямах търпение да прочета още няколко страници във всеки удобен момент. Не знам с какво, но Зейди Смит ме спечели и със сигурност ще прочета и другия ѝ роман – NW.

„В края на ноември“, Туве Янсон, изд. Дамян Яков
Детска книга, ама не съвсем. Изпълнена с една особено приятна меланхолия, която те кара да изпитваш почти реална носталгия по непознато място, плод на нечия фантазия. Прокрадва се тъгата, която май неизменно върви ръка за ръка с ноември и есента, но в същото време едно топло и приятно чувство остана в мен след като затворих тази книга.

„Живот в скалите“, Мария Лалева, изд. Книгомания 
Единствената книга, която включвам тук, въпреки че категорично не ми хареса. Все пак ми се иска да споделя едно непопулярно мнение за нея. Истината е, че разбирам защо стана толкова „известна“ и до голяма степен това е точно същото, което мен ме отблъсна. „Живот в скалите“ не ме предизвика по никакъв начин. Би трябвало една огромна вселенска мъдрост да е събрана в нея, обаче всъщност всичко е толкова „смляно“, че нямаш пространство да помислиш, да почувстваш – всичко ти е дадено наготово. Определено не е моят тип четиво.

La passione, Даян Хейлс, изд. Прозорец
Италианската тематика няма край. Тази беше идеална за няколко дни на плажа – определено не е задълбочена, по-скоро препуска из множество познати (или не съвсем) аспекти на италианския начин на живот, културата и изкуството които карат милиони хора по света да се влюбват в тази страна. Неангажираща, но става ли дума за Италия – на мен винаги ми е приятно.

„Разказът на прислужницата“, Маргарет Атууд, изд. Orange books
Изгледах първите няколко епизода от сериала на HBO и бях в някакъв ступор – всичко в тази история е тотално сбъркано и същевременно – плашещо реалистично. Аз не съм много по сериалите (като имам време най-вероятно ще го изгледам все пак) и реших, че искам първо да прочета книгата. Потопих се в историята, замислих се колко малки неща сме склонни да приемем без възражения и кога точно тези малки неща се превръщат в нещо огромно, много опасно и почти невъзможно да бъде спряно…

„Стихотворения, от които ти се живее„, Албена Тодорова, изд. Жанет 45
Не знам как да опиша въздействието на думите на Албена върху мен, но ако я срещна – със сигурност ще ѝ благодаря за всяка буква, която е написала. Има неща, места, хора (а явно и стихотворения), които просто те намират точно когато трябва. В рамките на дни прочетох книжката няколко пъти, исках да попивам отново и отново всяка дума – с благодарност, с мисъл, осъзнатост и не на последно място – с малко повече смирение.

---

Благодаря ви, че сте тук и четете!

До скоро,