Две

Днес е денят на детето, което промени целия ни свят и ни научи какво е да обичаш безусловно.

Детето, което обожава книжки и дори „чете“ на мен, на баща си, а понякога и на плюшените си играчки.

Детето, което от десетмесечно спи по цяла нощ, а до скоро това означаваше и до 10 сутринта.

Детето, на което му изникнаха всички кътници за няколко седмици, без никой да разбере.

Детето, което може да се разплаче, когато непознат го доближи, а после да се разсмее с глас от един храст дафинов лист.

Детето, което е ухилено до уши дори на снимката в паспорта си.

Детето, което раздава целувки на светофарите, когато пресичаме улицата.

Детето, което може да ти откаже всичко, но не и… хляб.

Детето с (двойно) по-дълга коса от моята.

Детето, което обожава люлките, но винаги се съгласява да ги отстъпи, когато друго дете поиска да се люлее.

Детето, което понякога се кара на играчките си, но после ги задушава с целувки.

Детето, което пощурява от радост, когато се види на снимка или в огледало.

Детето, което вече си има изградени музикални предпочитания и не прави компромис с тях.

Детето, което често предпочита да си играе с щипки за пране, кофички от кисело мляко, чушки или празни торбички, вместо с играчки.

Детето, което все по-умело борави с дистанционното на телевизора. Но и все по-умело го крие от нас.

Детето, което по разни миниатюрни детайли прилича и на мен, и на баща си, но всъщност е в пъти по-невероятно и от двама ни.

Това не е детето мечта. А просто нашето дете, което се оказа много по-прекрасно, отколкото някога сме мечтали. От днес вече на цели две години.

До скоро,