На село всичко се случва по-бавно. И по-истинско.
Тук октомври също е пълен със задължения, но те нямат нищо общо с „градските“ задачи, с вечното бързане към офиса, със задръстванията, с напрежението, в които всички повече или по-малко потъваме.
Октомври е естествената прелюдия към зимата. Никой не му се мръщи, особено когато е така слънчев, както сега. Той е важен, както всеки друг месец, както всеки друг сезон. Октомври прибира последните дарове от лятото в буркани с туршии и щайги с плодове.
Октомври е пълен с цветове. Всяко листо е магия.
Тиквите не се продават, всяка съседка е готова да ти даде от своите само защото казваш, че са красиви.
Тук октомври е спокойствие, очакване, повече време вкъщи, повече време за обичане, за топли чайове и сладкиши с ябълки.
Октомври на село е смислен. А аз съм късметлийка, че успях да преживея малка част от него там.
До скоро,