La bella Bologna

Болоня е град с много лица – хем цветен, хем мрачен, толкова пъстър, жив, дори и през август, когато почти цяла Италия забавя оборотите и на моменти изглежда сякаш е престанала да функционира. За няколкото дни прекарани тук, мисля, че успяхме да видим доста от превъплъщенията ѝ.

Ragu alla bolognese, tortellini, mortadella, Pignoletto – за всички тези съкровища можем (и трябва) да благодарим на Болоня. Плодородните земи в околността превръщат града, а и цялата област Емилия-Романя, в една от най-вкусните дестинации в страната. Да си призная честно, тази част ме вълнуваше малко повече от някои забележителности и за мое огромно щастие не останах разочарована.

С това обаче приносът на Болоня съвсем не се изчерпва – тук се намира най-старият университет в Западния свят; тук са основани някои от най-известните марки луксозни автомобили като Maserati и Lamborghini; тук са двете кули Garisenda и Asinelli, които са се превърнали в символ на града; тук е фонтанът на Нептун на Piazza Magiore; тук е катедралата San Pietro, която сериозно е заплашвала превъзходството на едноименната базилика във Ватикана; тук е и Via Indipendenza с нейните магазини и заведения, където често бях изправена пред трудния избор между капучино и аперол (и в крайна сметка просто взимах и двете).

Болоня е градът на арките – те са част от сградите в централната част и буквално можете да извървите километри, без да се покажете под открито небе (което пък е особено практично, когато вали).

Болоня е „малката Венеция“. Да, въпреки, че това си личи само на няколко места в града, той всъщност е построен върху канали.

Болоня често остава в сянката на величествената Флоренция, но смея да твърдя – незаслужено. Болоня определено е доста по-непретенциозна, но тъкмо в това се крие онзи неин особен италиански чар, който обожавам. Всички се превъзнасяме по великите архитектурни обекти и произведения на изкуството, обаче (поне в моите очи) пъстрите фасади, спокойният живот, дори невзрачните на пръв поглед места, по нищо не им отстъпват. Защото, ако бъдем напълно откровени – те са реалността. А в Болоня тя е красива, дори и там, където част от сетивата се опитват да внушат друго.

До скоро,