Рим 2021

Да се пише за Рим е адски примамлива и същевременно – доста трудна задача. Няколко пъти започвам и все тръгвам в по-емоционална посока, отколкото ми се иска (горе-долу същото стана и след предишното ни пътуване до там през 2018 г.) Не обещавам, че ще ви спестя това този път, но ще го отложа за малко 🙂 Днес целта ми е набързо и съвсем конкретно да споделя най-добрите ни попадения от посещението ни в италианската столица, която лека-полека се опитва да се завърне към нормалността след една безумно тежка за света година.


Какъв ще е този текст за Рим, ако не започнем с кафе?! Принципно е доста трудно човек да попадне на лошо кафе в Италия (и все пак – не е невъзможно). Обикновено сутрин ние бързаме да свършим тази важна задача и закусваме възможно най-близо до мястото, в което сме отседнали. Така попаднахме на едно разкошно заведение, което е в района на Piazza Barberini, но за съжаление не го откривам онлайн (добре, че снимах вратата все пак 😀 ). Друго място, което много ни хареса и е по-централно разположено, е Gran Caffè La Caffettiera на Piazza di Pietra.

Тръгнахме в посока храна, така че може би е най-добре да продължим в този дух. Това пътуване до Рим мина под знака на страхотни попадения в тази графа, които горещо бих ви препоръчала. Impicetta е първото от тях – намира се в Trastevere – един от най-красивите райони на града, който неслучайно е любим на мнозина. Храната тук е чудесна, порциите са огромни (не преувеличавам, нямат изяждане), единствено по отношение на обслужването има какво да се желае, но да кажем, че забележките ми са пренебрежими след този нечовешки вкусен пъпеш с прошуто. Ще си кажете – какво толкова – пъпеш и прошуто е все пак? И аз още се чудя, но наистина по-вкусен пъпеш не съм опитвала през живота си.

Trattoria da Enzo се намира отново в Trastevere и се оказва, че е доста популярно място и може би точно поради тази причина не приемат резервации. Ние имахем късмет за един обяд, но доколкото разбрах вечер може да се чака с часове за маса. Пастата Карбонара тук е чудесна, но колкото и да е странно, аз останах много по-впечатлена от един пържен артишок – и сега като си помисля за него, рязко пригладнявам.

Chinappi открих по препоръка на една италианка, която следвам в инстаграм (Mitra Talarman), намира се малко встрани от централната част, но разходката до там определено си заслужаваше. След не особено ясна комуникация със собственика, се оказа, че сме поръчали почти половината меню, но всичко беше толкова вкусно, че бяхме напълно и безкомпромисно убедени, че точно това е трябвало да направим. Опитахме октопод, лангустини, скариди и лаврак, след което най-небрежно ни попитаха коя паста сме си избрали (все още се чудя как италианците ядат толкова много и изглеждат толкова добре). Виното, което ни препоръчаха за компания на тези морски вкусотии беше Verdicchio di Matelica, което за съжаление не откривам тук, но беше допълващият елемент, който да направи тази вечеря перфектна.

Le Tavernelle – е наистина специално място и може би един от най-старите ресторанти в Рим (открит е през 1870 г.), а сред клиентите им през годините са личности като Фелини, Мастрояни, Моничели и безброй други, чиито снимки можете да видите и по стените на ресторанта. Тук ние отново заложихме на любимото ми Prosciutto e Melone в комбинация със семпла, но великолепна паста с доматен сос за мен и равиоли със сьомга и сос с хайвер, които Ицо оцени много високо. Оказа се, че тук нямам снимки на храната, но предлагам просто да отидете и да се убедите в думите ми. Благодарности приемам и под формата на просеко 🥂

Когато говорим за Италия и храна няма такова понятие като твърде много, но все пак е редно да разнообразим и да обърнем поглед към някои известни (а други не чак толкова) забележителности, които направиха престоя ни в Рим специален и този път.

Пантеонът е едно от местата, които малко пренебрегнахме при предишното ни пътуване, тъй като на входа тогава имаше километрична опашка (входът е безплатен, така че това донякъде обяснява нещата). Този път обаче решихме да поправим това и се радвам, че го направихме. Отвътре сградата сякаш е още по-внушителна. Пантеонът е построен между 118 – 128 г. сл. н. е. и е проектиран така, че слънчевата светлина прониква само през окулуса (кръглия отвор) на върха на купола. Мащабът и симетрията във всеки детайл на тази сграда са просто смайващи.

Ако търсите нещо повече от стандартни сувенири – открих идеалното място – Gran Cafè Marcel (намира се на Via dei Canestrari, 7 – в непосредствена близост до Piazza Navona). Всички артикули вътре са с авторските илюстрации на художника Marcel Gorgone, като можете да избирате между оригинали и принтове върху различни повърхности, включително моите любими платнени торбички. Самият той е страшно симпатичен, говори доста добър английски и за мен срещата с него ще си остане едно от най-хубавите неща от това пътуване.

Мачовете от Евро 2020 на Piazza del Popolo – ясно е, че това не е точно „препоръка“, защото само след няколко седмици Европейското приключва, но пък няма как да не го спомена. Сигурно вече съм споменавала, че Ицо е запален почитател на футбола, но поради ред причини решихме в крайна сметка да не ходим на стадиона. Да си част от еуфорията на феновете на Скуадра Адзура обаче беше незабравимо преживяване – още докато всички на площада пееха химна, цялата настръхнах. А и да не забравяме, че това е Италия – на бара във фен зоната имаше не само бира, но и Аperol – какво повече да иска една жена, докато гледа мач?!

Разходката в градината на Villa Aldobrandini не е нещо задължително, но след дълги часове обиколки в жегата, за нас беше направо животоспасяваща. Тя е разположена над нивото на улиците и е близо до пазарите на Траян. Вилата съхранява древни мрамори и забележителни картини, но богатата растителност е допълнителен щрих към нейния облик. От там се разкрива и чудесна панорамна гледка.

За финал оставих Monti – един от най-колоритните квартали на Рим. Ресторанти, барове, магазини – тук има наистина от всичко. Той е разположен в най-древния столичен район, в който и днес се преплитат свидетелства от Древен Рим, Средновековието, Ренесанса и Барока. Монти е малко аристократичен, много шарен и „жив“ квартал, който често наричат „пулсиращото сърце на Рим“. Тук е вече любимата ми тратория Le Tavernelle, за която споменах по-рано, а според много хора и едно от местата с най-добър сладолед в Рим – Fata Morgana на Piazza degli Zingari. За съжаление ние не стигнахме до него, но това си остава като част от дългия ми списък „за следващия път в Рим“. Повече от сигурна съм, че такъв ще има – на този град никога не можеш да му се наситиш.

Arrivederci,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.