В началото на януари потегляме за Ница – три приятелки без очаквания, без конкретни планове, търсещи спокойствие, аромат на море и с една единствена цел: няколко дни сладко безвремие.
Няма да ви карам да чакате с притаен дъх до финала – още тук издавам, че ни се получи. Трудно беше да стане обратното, след като още с пристигането жената, която ни настани в апартамента, ни обясни как закусват французите през уикенда и ни посъветва да последваме примера им – няма да се наложи да записвате, съставките са само три: кроасан, еспресо и… розе 💖 Е, ние заменихме с шампанско, но предполагам идеята е ясна.
В Instagram вече разказвах за апартамента, който се оказа истинска находка – уютен, с всичко необходимо, на идеална локация (е, реално го избрах заради снимката на този балкон, но това е друга тема 😂). Oставям линк и тук, ако на някого предстои пътуване към Ница.
*Ако нямате профил в Аirbnb, можете да се регистрирате през този линк и да получите до $39 отстъпка от стойността на резервацията си.
Честно да си призная, не мислех, че Ница ще ми хареса толкова много. „Обмислянето“ на пътуването продължи има-няма 10 минути в един крайно крив ден в края на миналата година. Аз не съм най-спонтанния човек на света, но слава богу имам приятели, които да ме побутнат когато и накъдето трябва 💛 Този град обаче се оказа точно това, от което имах нужда – с ритъм, който те откъсва от всички задачи, които те чакат вкъщи, зареден с артистичен дух и онзи неподправен френски шик.
Знаете, че аз съм си заклет почитател на Италия и дори бях малко скептично настроена (един вид „не трябваше ли просто пак да отидем там, вместо където и да е другаде“), но истината е, че подобно „съревнование“ е напълно излишно. Е, няма да пропусна да отбележа, че южното крайбрежие на Франция има доста италиански привкус, което за мен винаги е плюс, сигурно и обратното е напълно вярно.
Всички сме чували за Лазурния бряг, не случайно точно така озаглавих този текст. Тук измеренията на синьото са наистина трудни за описване, точно както и насладата да ги съзерцаваш 💙 Залезите в златно обаче по нищо не отстъпват. Едно от най-хубавите неща, които си „подарихме“ с момичетата бяха няколкото часа на плажа в очакване слънцето да се скрие зад хоризонта. Няма снимка, която може да запечата напълно тази магия, но бях длъжна да опитам.
Много ми се искаше да видим повече места на Ривиерата, но разполагахме с доста ограничено време, затова в крайна сметка избрахме да посетим само Монако. Пътят до там е определян като най-живописния в Европа и има защо – движим се основно покрай морето и дъхът спира от красотата, разкриваща след всеки следващ завой.
Радвам се, че не си позволих да имам кой знае какви очаквания, в противен случай Монако може би щеше да е тотално разочарование. Познанията, които имах за една от най-малките държави в Европа (всъщност най-малката след Ватикана), бяха до голяма базирани на филма Grace of Monaco (между другото – много хубав, гледайте го, ако случайно не сте, в образа на Грейс Кели се превъплъщава Никол Кидман).
С две думи – Монако е странно място. Около двореца на принца наистина обстановката е автентична, а от височината на хълма, където се намира, се разкрива страхотна гледка към морето. Останалата част обаче ми се стори някакъв тотален хаос, една на моменти сюрреалистична смесица от модерни сгради, асансьори, служещи почти като градски транспорт, а в съседство – безспорни архитектурни шедьоври като прочутото Casino de Monte Carlo. Искахме да видим и ботаническата градина Jardin Exotique de Monaco, която е разположена в една от най-високите точки на княжеството. Докато се ориентираме обаче (без gps, защото Монако не е в ЕС и определено не искате да ползвате интернет тук 😄), вече беше затворена.
Така и не си пробвахме късмета в казиното, а единственото супер туристическо нещо за цялото пътуване беше да пием капучино в прочутото Cafe de Paris. Не че съжалявам, но няма да е преувеличено, ако кажа, че това беше най-лошото капучино, което съм пила някога. Поне имам хубава снимка от там – не е малко 😄
Южна Франция ми хареса много и съм убедена, че ще се върна. И съм си обещала, че това е едно от местата, на които ще дойдем с Ана. Може би сте забелязали, че в повечето случаи пътувам без нея и макар че напоследък точно обратното е доста по-разпространено, ние си имаме своите аргументи и всички се чувстваме добре по този начин – не бих тръгнала да агитирам никого, това си е въпрос на обстоятелства и най-вече – на личен избор. По време на това пътуване обаче често се замислях колко подходяща дестинация е Ница, ако ви се ходи някъде с дете – полетът е кратък; има плаж, море и безброй камъчета, които да бъдат хвърляни в него; разстоянията са супер приемливи и за по-малките, дори с количка придвижването би било лесно; има интересни паркове и детски площадки. И не на последно място – това, което според мен най-много би впeчатлило Ана – има безумно вкусен хляб на всеки ъгъл. Така че мога да кажа само: следва продължение…
До скоро,
YoannaBlog 