Моят март идва с надежди за слънце и пълноценно време с любими хора. Вързала съм си мартеничка против коронавируса, пия си вино и искрено се надявам скоро тази тема да бъде изместена от някоя по-интересна и невсяваща излишна паника.
А докато това се случи, ето ги МОИТЕ 10 хубави неща, за които предпочитам да ви разкажа този месец:
♥ FÊTE FEMME (6-8 март, Галерия за национални богатства, ул. Иван Вазов 3) дава сериозна заявка за едно по-различно женско събитие. За момента определено съм най-впечатлена от локацията, за която си признавам – дори не подозирах, че съществува. Организаторите са подготвили специална селекция от мода, разкрасителни процедури, козметични марки, декорация за дома, изкуство, както и цветарски кът. Ще има кафе, шампанско и коктейли, а в часовете между 10 и 14.30 – брънч, приготвен от Божана Кацарова.
♥ Биографията на Мишел Обама Becoming (българското заглавие е „Моята история“, изд. Софтпрес) е книга, която четох може би прекалено дълго и сега малко съжалявам, че толкова пъти я оставях. Признавам, че в началото не ме грабна много, но вече няколко дни, след като най-накрая я приключих, продължавам да мисля с огромно възхищение за тази жена. Съпругата на бившия американски президент е много повече от това – и преди да заживее в Белия дом, тя има успешна кариера, две деца и е изключително отдадена на това да помага най-вече чрез личния си пример на тези, които нямат късмета да попаднат на точното място или на правилните хора. Благодарение на статута си на Първа дама, тя успява да допринесе значително за подобряването на хранителните навици на много американски деца, а в глобален аспект е силно ангажирана с каузата повече момичета да имат достъп до образование – проблем, който за съжаление остава сериозен в немалко точки на света и към днешна дата. Отвъд политиката, властта и всичко в този ред на мисли, историята на Мишел Обама ме впечатли най-вече от чисто женска гледна точка. И искрено се надявам да дойде моментът, в който да оценяваме хората именно по това, което са, което могат и правят, а не според това как изглеждат, какъв е цветът на кожата, религията им и каквото и да е било друго.
♥ The Book You Wish Your Parents Had Read, Phillipa Perry – включвам още една книга и то такава, че аз самата съм изненадана. Не чета много за родителството, може би досега не съм попадала на нищо подходящо, дори и тази на моменти ми идваше да зарежа, но тук наистина има не толкова съвети, които да приложим, за да сме супер родители, колкото храна за размисъл как да работим върху себе си, за да бъдем такива, каквито децата ни заслужават. Не става дума за нещо революционно по отношение на възпитанието, за което никога не бихте се досетили сами, но за мен беше наистина ценно да се замисля за някои дребни на пръв поглед грешки, които обаче ежедневно допускам. Искрено вярвам, че дори желанието за самоусъвършенстване вече ни прави малко по-добри в тази задача, която на моменти ми изглежда адски сложна – да възпитаме децата добре, но да не сме много строги; да им бъдем приятели, но да им поставяме ясни граници, да говорим с тях, когато имат нужда, но да разбираме и какво искат да ни кажат, когато мълчат; да сме справедливи; да сме честни, да не ги лъжем, но и да не ги оставяме да ни се качат на главата и така до безкрай. Струва ми се, че днес повече от когато и да било има един тих натиск, че трябва да си страхотен родител, сякаш има едни неписани критерии, които си длъжен да покриеш, за да си го постигнал (и то най-вече в очите на околните). А в края на краищата, аз вярвам, че любовта остава най-ценното, което да можем да дадем на децата си и на което да ги научим. Защото да обичаш и да бъдеш обичан също е умение. И е много, много важно да не позволяваме на ежедневните грижи да ни пречат в това “начинание”.
♥ Canva е едно от най-полезните приложения, на които съм попадала през последните години. Супер удобно е, дори за напълно начинаещи, а с него могат да се създадат много добре изглеждащи и разнообразни дизайни – постове за фейсбук, CV-та, визитки и какво ли още не. С помощта на Canva направих и тази визия за блога, която за момента ми допада, а ако намеря време в някакъв момент може да стане и по-добре, предвид възможностите, които (би трябвало да) имам, след като най-накрая си купих домейн. Официално: действието вече се развива на yoannablog.com!
♥ Новият филм на Гай Ричи – “Джентълмените” е страхотно попълнение, в типичния за режисьора стил, който аз страшно много харесвам. Ако тук има и други фенове на “Гепи” и „Две димящи дула“ – честито, отивайте на кино. Лентата е с участието на неповторимите Матю Маконахи, Хю Грант и Колин Фарел, а сюжетът се върти около историята на бизнесмена Мики Пиърсън, построил империя за милиони с основен приход – производство на марихуана. Мики решава да се оттегли и да продаде бизнеса и… тогава става интересно.
♥ Изложбата на фотографа Мартин Пар „Този малък свят“ (до 11 март в галерия Синтезис) горещо препоръчвам да посетите, ако имате възможност.
„Туризмът е най-голямата индустрия в света, така че за мен беше неизбежно да погледна към тази тема. Важното за туризма е, че очакването как ще изглежда едно място и каква е реалността, когато вече си там, са много различни. Така че основната идея на проекта е да изследва разминаванията между очакванията и реалността“ – споделя автора. Сигурно почти на всекиго се е случвало нещо подобно – например моето най-голямо разочарование и до днес си остава първата ми среща с Мона Лиза, в детските ми представи това трябваше да е една величествена, огромна картина, реалността направо ме съсипа. В ерата на Instagram нещата се задълбочават и възможностите за неоправдани очаквания стават все повече. Затова и филтърът, който сами поставяме върху своите собствени очаквания става все по-важен. Иронично е, че във време, в което имаме толкова лесен и бърз достъп до огромно количество информация, страшно много хора все пак предпочитат да се плъзнат по повърхността ѝ и нищо повече.
♥ Кремът за лице Estee Lauder DayWear е едно малко събитие в живота ми, защото (не че е похвално, но) за първи път използвам цяла опаковка крем, без да забравя за съществуването ѝ и да изтече срокът на годност. Това съвсем не е случайно – DayWear е с много лека текстура, попива бързо и оставя кожата свежа и много добре хидратирана. Друг голям плюс е съдържанието на антиоксиданти, което е изключително важно, предвид замърсената среда, в която живеем, без значение дали си даваме сметка за това или не. Използвам го и сутрин, и вечер (напоследък в комбинация със серум с хиалуронова киселина) и не знам дали бих могла да съм по-доволна.
♥ Комплекс Старосел ни е много любим, макар че се замислих, че сме били за последно преди… цели 4 години (и съм била бременна 😱). Затова възнамеряваме да поправим грешката и през март отново да се насладим на горещи басейни и студено вино, този път – с Ана, която според мен ще оцени по-високо свободно разхождащите се из двора на комплекса пауни и зайчета.
♥ Тениска от Bloom Stars – имам особени взаимоотношения с белите тениски – обичам ги, никога не са ми в повече, никога не ми омръзват и мога да ги нося ежедневно. Тази категорично е едно от най-добрите ми попадения, а още по-хубавото е, че брандът е български. Много се радвам, когато си купя нещо, не просто защото е българско – за да подкрепя идеята, а качеството да се окаже компромисно. Тук случаят е съвсем различен – тениската е от 100% памук и с ръка на сърцето мога да кажа, че материята е страхотна, супер мека и плътна (по-добра дори от два пъти по-скъпи тениски, които съм купувала от доста известни брандове). Вече се чудя само дали да не си взема още една 🤷🏻♀️
♥ Белослава в Sofia Live Club (21 март) – защото тя е моята дефиниция за красота в музиката, а и не само.
*всички линкове са поставени за ваше улеснение, публикацията не е в партньорство с никой от изброените брандове
Надявам се, че сте открили нещо интересно тук!
До скоро,
YoannaBlog 
Един коментар към “Моите 10: март”