Театър за Коледа

След като вече ви дадох доста предложения за книги, които според мен биха били страхотни коледни подаръци, идва време за следващата категория – театър. Тук ще включа както любими мои заглавия, някои от които съм гледала нееднократно, така и постановки, на които не съм била, но ми изглеждат обещаващи (и които на драго сърце бих посетила).

naroden_teatyr

„Духът на поета“ от Стефан Цанев; реж. Маргарита Младенова; участват Христо Мутафчиев, Валентин Танев, Павлин Петрунов; Народен театър „Иван Вазов“ (камерна сцена) – една плашещо актуална постановка, която всъщност ни отвежда в годините след Освобождението. Това е един сън на Стефан Стамболов, в който със Захарий Стоянов трябва да решат какво да правят с внезапно появилия се „поет от корицата на Читанката” – Ботев. 

Duhat-na-poeta_SLIDE_2.jpg

„Чамкория“ по романа на Милен Русков; реж. Явор Гърдев; с участието на Захари Бахаров; Театър 199/Театър „Азарян“ – удивително е как един човек, сам на сцената, без пищен декор, без каквато и да е „асистенция“ може да прикове вниманието на публиката по такъв начин. Бае Слави е образ, който не може да бъде забравен – толкова колоритен, откровен, уж обикновен, а всъщност – не съвсем. Една от най-любимите ми постановки (гледала съм я вече четири пъти), билети се намират трудно, но си заслужава.

chamkoria.jpg

„Черното пиле“ от Николай Хайтов; авторски спектакъл на Мариус Куркински; Открита сцена „Сълза и смях“ – включва три разказа на Хайтов – „Мерак“, „Пазачът на овесената нива“ и „Черното пиле“. Разкази за „българската душа“, както ги описва самият Мариус – и тъжни, и смешни, понякога малко нелепи, но много истински. А за самия него нямам смелостта да говоря много – той е цяла вселена и сме истински късметлии, че можем да се докоснем до талант от такава величина.

„За теб“ от Яна Борисова; реж. Петър Кауков; с участието на Христо Мутафчиев и Станимир Гъмов, Театър „Азарян“ – двама братя, влюбени в едно и също момиче търсят изход от тази ситуация. Но търсят и себе си, и загубеното в отношенията помежду им, и начин да продъжат напред. А междувременно май всички в залата правят същото. Кой какво успява да открие – има само един начин да разберете.

za teb.png

„Приятнострашно“ от Яна Борисова; реж. Галин Стоев; с участието на Радена Вълканова, Стефан Вълдобрев, Вежен Велчовски, Снежина Петрова, Владимир Пенев – първата постановка в списъка, която не съм гледала, но толкова пъти и толкова много хора са ми я препоръчвали, че май е крайно време да променя това. Не вярвам да е случайно, че „Приятнострашно“ събира не една и две награди при своята поява, но освен това – успява да се задържи в афиша вече цели 10 години. Това е едно представление, което дава заявка да покаже и „малките“, и „големите“ теми по един по-особен начин.

„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“, от Пейо Яворов; реж. Бина Харалампиева; с участието на Теодора Духовникова, Дарин Ангелов, Иван Юруков, Богдан Бухалов, Радина Боршош, Неделин Найденов; Народен театър „Иван Вазов“ (камерна сцена) – последната постановка, която гледах този сезон и съм меко казано впечатлена, вече няколко пъти я споменавах и в блога – абсолютно заслужено. Ако трябва да бъда напълно искрена, темата за „разрива на едно щастливо семейство“ не ме впечатли особено. Актьорската игра (на всички, но особено на Теодора Духовникова) обаче е на толкова високо ниво, че сериозно обмислям да отида отново.

kogato_yavorov.jpg

„Дебелянов и ангелите“ от Александър Секулов; реж. Диана Добрева; с участието на Ненчо Костов, Добрин Досев, Симеон Алексиев, Алексей Кожухаров, Ивайло Христов, Красимир Василев, Димитър Банчев, Венелин Методиев и др.; Драматичен театър Пловдив – завиждам на пловдивчани за тази постановка и чакам с нетърпение да гостува отново в София. Това е историята на подпоручик Димчо Дебелянов, който само на 29 години умира на фронта. По това време той е почти никому неизвестен, но благодарение на група приятели творчеството му става безсмъртно. Суперлативите за тази постановка са безброй, а аз имам огромното желание да прибавя и своите в най-скоро време.

„Хъшове“ от Иван Вазов; реж. Александър Морфов; с участието на Деян Донков, Валери Йорданов, Руси Чанев, Валентин Ганев, Христо Петков, Рени Врангова, Стоян Алексиев и др.; Народен театър „Иван Вазов“ – едва ли има много хора, които не са гледали тази емблематична постановка, но просто няма начин да публикувам текст с препоръки за театър и тя да отсъства. „Хъшове“ е едно от онези неостаряващи заглавия, което винаги докосва по различен начин, но никога не може да ни остави безразлични. Затова, дори да сте го гледали вече, какво по-хубаво от това да подарите и на себе си, и на близките си това въздействащо преживяване. Отново.

„На ръба“ от Александър Морфов; с участието на Деян Донков, Рени Врангова, Валери Йорданов, Деян Ангелов, Дарин Ангелов, Албена Колева Велислав Павлов и др.; Народен театър „Иван Вазов“ – голяма част от звездите на Народния театър под режисурата на Александър Морфов в комбинация с изключителната сценография на Никола Тороманов – неслучайно резултатът е Аскеер за най-добро представление (през 2016 г.) Това със сигурност не е най-вдъхновяващото и зареждащо с добро настроение представление просто защото е до болка реалистично. А героите, буквално застанали на ръба, отвеждат и зрителите някъде там – до ръба на умората, отчаянието и омерзението, които властват навсякъде около нас.

na-ryba2

„Class“ от Чарлс Еверет; реж. Владимир Пенев; с участието на Юлиан Вергов и Мила Люцканова; Театър 199 – с тази постановка минаваме на една по-лека вълна. Тук двамата герои са актьори: той – известен учител по актьорско майсторство, тя – млада, красива и много популярна. Клишетата приключват някъде тук и започва историята на двама души, за които изкуството, театърът са не просто работа, а съдба.

„Тирамису“ от Йоанна Овшанко; реж. Николай Поляков; с участието на Лилия Маравиля, Силвия Петкова, Луиза Григорова, Мила Банчева, Дария Симеонова/Неда Спасова, Лора Мутишева, Снежана Макавеева; Театър София – нямаше как „десертът“ на тази публикация да не е „Тирамису“. Това звучи като типичното „женско“ представление, което хем е вярно, хем не съвсем. Така е, защото всяка от нас може да открие по нещо от себе си в героините, но изобщо не е нещо повърхностно и лековато, каквато често е асоциацията. Иначе казано – купувайте билети на любимите си момичета и отивайте на театър „по женски“!


До скоро,

yoanna

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.