Лондон

От няколко седмици си мисля как да започна този текст и все имам чувството, че нещо ми убягва. Обаче, знаете ли, май същото може да се каже и за Лондон – винаги има още и още неща, които могат да се видят, да се преживеят и да се разкажат за този град. И мисля, че думата, която най-добре го описва, е необятен.

Преди точно 10 години посетих английската столица за първи път (минутка за съчувствие, тъй като се почувствах леко стара след осъзнаването на този факт). Тогава разгледах голяма част от най-популярните забележителности и бях много впечатлена. Честно казано нямах никакво намерение скоро да планирам ново пътуване до там, обаче когато възможността се появи, не съм се дърпала много-много. Всъщност този път основна цел на пътуването ни беше мачът от редовния сезон на NBA в лондонската о2 Арена (прозвуча ли сякаш съм супер наясно за какво става въпрос?). Баскетболът не ми е слабост, така че аз пропуснах тази част, но за сметка на това бях подготвила доста, да речем, оптимистична програма за времето, с което разполагахме около самия мач – почти 3 дни. Този път знаех, че искам нещо различно, че искам да се потопя в атмосферата на града, да видя нови неща, но по възможност да не бъда заобиколена от тълпи туристи и до известна степен се получи. Големите разстояния от и до летището, както и в самия град малко пообъркаха графика, но като цяло се справихме с почти всичко, което бях набелязала.

Едно от нещата, които чаках с особено нетърпение, беше вечерята в ресторант от веригата на Джейми Оливър, която резервирах поне около месец предварително. Бих искала да не съм крайна в оценката си, но истината е, че останах доста разочарована (забележете, че дори не направих снимки!), храната не беше впечатляваща и смело мога да заявя, че съм яла доста по-вкусна паста в не един и два италиански ресторанта в София. Бяхме в Jamie’s Italian на Victoria Street, което пък ни позволи набързо да се разходим до Big Ben (който отново е в ремонт), Westminster Abbey и London Eye след вечеря.

#doorsoflondon

Реално от целия ни престой отделихме най-много време на Notting Hill (а дори можеше и още). Обожавам този филм и си признавам, че той беше основната причина да се поинтересувам от квартала. Оказа се, че има защо. Освен добре познатите сгради с цветни фасади на Portobello road, тук има и страхотни vintage книжарници, антикварни магазини, много заведения (ние се спряхме на Granger & Co, но не бих казала, че беше най-добрият избор) и какво ли още не. Беше малко озадачаващо, че прочутата синя врата от филма Notting Hill (тази на дома на героя на Хю Грант – Уилям) е с доста занемарен вид за разлика от повечето в района. Естествено не пропуснахме да потърсим и книжарницата му за пътеводители. Това се оказа доста трудна задача, защото подобни има няколко, но една от тях например носи името The travel book shop, а всъщност е просто… магазин за сувенири. Най-правдоподобния вариант, който аз открих виждате на част от снимките. В нея имаше много детайли, които ме впечатлиха – например пощенски картички от двойки, чиито любовни истории са свързани по един или друг начин с мястото ❤

Отделихме и няколко часа за района на Oxfort street и Regent street, разходихме се до Picadilly circus и Covent garden. Там бяхме и в едно от най-старите заведения за fish&chips в Лондон и въпреки че това далеч не е най-изисканата опция за обяд или вечеря, на нас ни хареса – беше много вкусно, а обстановката – приятна и непринудена.

Последния си ден в английската столица прекарахме в Greenwich, тъй като апартаментът ни беше в района. Не сме ходили  в обсерваторията, но пък се разходихме из огромния Greenwich park на път за закуска и беше страхотно. Времето (напук на всички клишета, както и на домакините ни в air bnb-то, които направо ми се смяха, когато казах, че очаквам да е хубаво) беше хладно, но всъщност доста приятно за разходка и най-важното – слънчево!

Едно от най-интересните за мен неща в Лондон беше колко различен е обликът на отделните квартали. Да вземем например Notting Hill и Greenwich – визуално нямат абсолютно нищо общо, трудно някой би предположил, че са в един град. Точно това разнообразие много ми хареса не само по отношение на архитектурата, а и в много други аспекти – имам чувството, че тук наистина има от всичко – култура, спорт, музеи, какви ли не развлечения, безброй интересни варианти от гледна точка на храната и още и още.

А пък ако някога сте се чудили как изглеждат мъжете докато тяхната зарибена по инстаграм половинка снима храната, показвам нагледно. Най-интересното е, че този човек още ме обича, въпреки че му го причинявам на почти всяко хранене ❤

Но пък след като го оставя да се нахрани на спокойствие, му идва вдъхновението и ми прави много хубави снимки.

Всъщност и Лондон като много други градове, в които съм била, има един основен недостатък – не е Рим, изобщо не е в Италия дори! Наясно съм, че подобни сравнения са абсурдни, но се оказа, че макар и несъзнателно, аз всеки път ги правя. За да съм максимално обективна – Лондон е огромен, страхотен, мултикултурен, многопластов град, който предлага безкрайни възможности, обaче му липсват онези уют и топлина (и нямам предвид времето), които на мен винаги ми носят най-голяма радост по време на пътуване. Като се замисля, може би просто пак е дошло времето, в което твърде много имам нужда да си купя билет до Италия…

До скоро,