Не съм сред най-върлите почитатели на Гърция и не знам дали някога ще бъда, но Атина е нещо различно от това, което бях виждала до момента (Тасос, Кавала и още няколко места в района). Столицата е нещо повече от плажове, таверни, гръцка салата и узо. История на всяка крачка, умело преплетена с митология и може би малко (но доходоносна) фантазия.

Това, което безспорно ме спечели, е отношението – няма го леко пренебрежителното усещане „е, те са туристи, можем да ги прекараме“, което за съжаление срещаме на доста места (не само в България). Напротив – от квартална пекарна, през закътано ресторантче, та до бар в подножието на Акропола – всеки и навсякъде се отнася така, сякаш ние сме не просто поредните клиенти, а приятели, дошли на гости (даваха ни неща извън менюто, предлагаха да ни направят нещо различно за закуска, ако не можем да изберем от вече готовите неща; дори в един ресторант, който като цяло не харесахме, сервитьорката беше толкова мила и внимателна, че накрая си тръгнахме (почти) доволни).

Може би очаквате да разкажа как и защо съм се влюбила в този град, но уви – не стана точно така. Нямаше нещо, което конкретно да ме подразни, но вероятно в сърцето ми има място само за една древна империя и това определено е Римската.

Все пак Атина не ме разочарова – слънце (повече от достатъчно дори), палми, хубава храна (не навсякъде за мое учудване, но в края ще оставя линкове към някои от местата, които ни харесаха) и цветове, толкова много цветове. Измежду най-обикновени жилищни кооперации – всеизвестните розови храсти, с които Гърция се прослави в Instagram. Фасадите на много блокове са платно за улично изкуство (наред с многото графити, които не ми направиха чак толкова положително впечатление, имаше и наистина прекрасни рисунки). А всичко това по залез се превръща в рай за сетивата (може би защото вече не е толкова горещо и можеш да мислиш и за нещо друго освен за това колко ти е топло).

Ако трябва да препоръчам едно-единствено нещо, което да видите в Атина (не – няма да е Акропола, така или иначе ще го посетите), това ще е да се качите на най-високия хълм в града – Lycabettus Hill по залез. Каквито и суперлативи да изпиша за това преживяване, няма да са достатъчни. Цветовете се менят за секунди и определено камерата е неспособна да улови очарованието на момента. Съзнанието обаче може – и сега като затворя очи пред мен е Атина, галена от последните за деня слънчеви лъчи – гледка, която не се забравя.

 

Ето и някои от местата, които много харесахме:

Ресторант Nisos 

Ресторант Ouzeri Lesvos

Бар Luigi

 

До скоро,