Слънце, плаж и море. Звучи като перфектната комбинация.. почти. Липсва една малка подробност – нещо за четене. За мен това е задължителна част от подготовката на лятната отпуска и днес съм събрала заглавията, които ще отпътуват с мен към морския бряг.
„Всеки ден в Тоскана“, Франсис Мейс
Абсолютният образец за лятно четиво – леко, неангажиращо и много италианско. По подобие на предишните части от поредицата, очаквам още страници, на които Тоскана е представена в цялата й прелест и очарование. Едно четиво, което няма да изненада никого и тъкмо там се крие чарът му.
„Пътят к–ъ–м–д–о–м–а“, Роуз Тримейн
За да има контраст – нещо, препоръчано от The Guardian. Роуз Тримейн проявява забележителна дързост, като дава приноса си на потомствена англичанка към имигрантската литература за Лондон. Темата на романа е преместването: какво е усещането да не си на мястото си. Една класическа творба на талантливата британска писателка, издържана в тоналността на горчивата меланхолия. Роман, който се интересува от хората извън светлината на прожекторите.
„Малинови нощи“, истории с ароматен привкус
Сборник, в който са включени автори, моментално привличащи вниманието. И с корица, която грабва сетивата. Понякога това стига.
„Брит-Мари беше тук“, Фредерик Бакман
Третата книга на Бакман, която нямам търпение да прочета. Отдавна не ми се е случвало да съм толкова пленена от нечий стил и съжалявам само, че толкова отлагах началото на тази „среща“. Само преди няколко седмици започнах с „Човек на име Уве“, а веднага след това изчетох „Баба праща поздрави и се извинява“ буквално на един дъх. И всичко това толкова неусетно.. с две думи – мога само да препоръчам на закъснелите като мен да наваксват възможно най-бързо.
„Защото животът е едновременно сложен и прост“.
„Защото ако достатъчно много хора са различни, няма да има нужда никой да бъде нормален“.
„Защото всички седемгодишни заслужават супергерои. И който не е съгласен, всъщност е пълен глупак“.
Още избрани моменти от книгите, които чета в момента, може да намерите в профила ми в Goodreads. Там съм си поставила и предизвикателство – 50 книги през 2016 г. Засега малко изоставам, но лятото е точно време за наваксване 🙂
„Там, където не сме“, Георги Господинов
Подходяща за четене и препрочитане във всеки един момент, когато се нуждаете от малко вдъхновение, поднесено по начин, толкова специфичен за Георги Господинов; толкова пленяващ, замислящ, но и някак отпускащ.
„Отвъд играта“, Иво Иванов
Нещо, което чакам с нетърпение. За всички, които са чели „Кривата на щастието“ или каквото и да било друго от Иво Иванов обяснения не са нужни. За всички останали бих казала само, че за мен той не е просто журналист или просто писател, а разказвач. Имам чувството, че предадена от него и най-баналната история може да се превърне в шедьовър.
„Корените на омразата. Моята истина за исляма“, Ориана Фалачи
Това едва ли е типичното лятно четиво, затова и я оставям на последно място в списъка. Колкото и да се опитваме през летните месеци да се откъснем от реалността и да бъдем по-безгрижни, светът не спира да се върти. И за съжаление около нас се случват твърде много неща, които не можем да подминем с лека ръка. Затова в търсене на отговори се спрях на книгата на Фалачи – един от най-известните журналисти на XX век, интервюирала много знакови фигури от Близкия Изток.
Ще се радвам да споделите какво четете вие в коментарите, още една книга никога не е излишна 🙂
А какво четох миналото лято, можете да си припомните тук.
До скоро,
YoannaBlog 