По името посрещат..

Една от основните причини този блог да не се появи на бял свят по-рано беше изборът на име. Хрумваха ми различни неща и дори за тези, които харесвах, имах усещането, че бързо ще ми омръзнат и ще ми се прииска да ги сменям. А поне в това отношение бях категорична, че постоянните корекции не са опция. И така, чуденето продължаваше с месеци докато в един момент просто осъзнах очевидното: та това е моят блог, какво по-логично от това да носи моето име?! Бях наясно, че това е до известна степен нарцистично, но колебанията ми не бяха кой знае какви. Както обичам да казвам – скромността не е сред ярко изразените ми качества (за добро или лошо) 🙂

Ако още не е съвсем ясно защо раказвам тази история, пояснявам: днес ние имаме имен ден 🙂

И по този повод сметнах, че е хубаво да зна(е)м нещо повече от това, че днес е Ивановден.. И започнах от това кой свъщност е св. Йоан Кръстител – светецът, на когото  е посветен този ден.

Св. Йоан Кръстител, известен и като Св. Йоан Предтеча (в исляма и в християнските арабски църкви е пророк Яхия) е братовчед и предшественик на Иисус Христос. Йоан Кръстител се ражда половин година преди месията. Син е на свещеник Закария — от рода на Аарон и праведната Елизавета — от рода Давидов. Най-важната мисия на Йоан била да кръсти Христос: "Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Йоана Кръстителя; ала най-малкият в царството небесно е по-голям от него." (Евангелие от Матея, 11:11). Затова и най-големият от трите празника, посветени на светеца, се празнува веднага след Богоявление, на 7 януари. От всички пророци, предсказали идването на Спасителя, Йоан единствен има възможност да го посочи с ръка. Нещо повече, негова е и честта да го кръсти с вода, за да кръщава той с дух и слово.

Народните обичаи на Ивановден са свързани с очистителната сила на осветената на предишния ден вода. Периодът на „мръсните“ дни е завършил и всеки обръща поглед напред – към доброто, здравето, берекета и щастливия живот. Самият ден е посветен на младото семейство, което е минало под венчилото през миналата година. Иначе казано – поводи за празнуване не липсват. 🙂

Така и така бях започнала с проучванията, реших, че ще е забавно да попрочета нещичко и за името, което аз нося.

Йоан (женска форма: Йоана/Йоанна) произхожда от еврейското име יוֹחָנָן (Yôḥanan), което означава „богопомазан“.

Открих и разни тълкувания на имената, влияещи върху характерите на хората, които ги носят. Ако трябва да съм честна, винаги съм смятала подобни неща за пълни глупости, но.. останах изумена от съвпаденията. Подбрах някои (разбира се, не само положителни), които са поразително точни в моя случай:

Жените с това име се отличават с голяма доброта, макар че са упорити, малко праволинейни, понякога заядливи – характерът им е такъв, че трудно може да бъде наречен приятен и лесен. И все пак на тези жени много неща могат да бъдат простени заради тяхната безкрайна доброта, която граничи с жертвоготовност. Те не очакват награда за алтруизма си, нещо повече, те обичат да доставят на хората удоволствие и да им правят малки радостни изненади едва ли не тайно – просто изпитват такава вътрешна потребност. Те правят добро на хората също така естествено и незабележимо, както дишат. Но за това качество знаят само много близките хора. Отстрани впечатлението е за мълчалива, властна и даже малко свадлива особа. „Лятната“ Йоанна (и моя милост в тази категория) е недоверчива, в поведението ѝ има някакво напрежение. Тя се чувства свободно само в кръга на много близките си хора. Йоанна е избухлива, може да бъде груба, да обиди човека в яда си, но след това ще се упреква за това, макар че няма да го покаже, няма да признае открито, че не е права.

Колкото и да не ми/ни се вярва, името наистина орисва; името помага или пречи и е всичко друго, но не и незначително. Когато изчетох горните редове (както може би се досещате) не си помислих „о, колко перфектна съм“.. защото не съм. Помислих си „колко по-добра бих могла да бъда“.. За да може и аз, и името ми (а защо не – и блогът ми) да сме повод за усмивки, за радост и за размисъл.

И като стана дума за размисъл.. докато търсех информация за „характеристиките“ на Йоа(н)ните, попаднах на публикация в един форум, където отчаяна тийнейджърка споделяше, че мрази името си и няма търпение да го смени. Името беше.. Йоана. Първоначално се стъписах (все пак всички сме срещали далеч по-странни имена..), но после се замислих, че подобни неприятни емоции са резултат от някакви пропуски. Би било прекрасно родителите да могат да обяснят на детето си своя избор. Ако до него е довела значима или вълнуваща история например, много по-вероятно е носителят на името да се почувства горд и съпричастен. А това е наистина много важно.

Затова на всички хиляди, които празнуват днес, пожелавам да са здрави, да живеят живота си пълноценно и да придават смисъл на имената си! Честит празник!