„Що е то блог без новогодишен пост и има ли почва у нас?“, мисля си аз, чудейки се дали небрежно да пропусна обещанията, които традиционно си даваме в края на всяка година. Но после се сещам, че те са безсмислени само ако си останат обещания, не и ако се превърнат в реалност.
Смисъл има. Той е в нашите мечти, желания и пожелания. Към себе си и към другите.
А за новата 2016-а година аз си пожелавам само едно нещо:
Магия.
Защото вярата в нея и в това, което прави с нас, ни превръща в по-усмихнати и по-добри хора. Макар и да звучи по детски наивно, тя – магията, е във всички нас и навсякъде около нас. Просто трябва да ѝ дадем шанс да се развихри 🙂
Убедих се в това за пореден път благодарение на нещо, което почти бях забравила, че направих точно преди година – предложените от Полина 30 новогодишни въпроса (за самоанализ с щипка магия). Повярвайте ми, точно днес насред предпразничния хаос, е моментът да си отделите един час насаме с най-съкровените си мисли. На 31 декември 2016 г. ще сте щастливи, че сте го направили. Точно както съм аз днес – щастлива, спомняйки си за победите и провалите си; за радостите и разочарованията си; за изборите, които съм направила и за последствията от тях.. Щастлива, защото обичам и съм обичана.
А всъщност, не е ли това една от най-прекрасните магии…
Благодарение на срещата с миналогодишното ми „аз“ си спомних много неща, които съзнанието ми е избутало на заден план за сметка на ежедневните грижи. Припомних си, че имам много повече, отколкото нямам; че много мечти вече съм сбъднала, но имам и други, които предстои да се сбъднат. Припомних си и грешките, и трудностите, и победите. А гледайки това, което съм написала преди година, осъзнавам, че днес съм не просто повече в хармония със себе си.. днес съм повече себе си. Знам какво искам и вярвам, че знам как да го имам.
Почти винаги изпращаме „старата“ година с усещането, че е била трудна, пълна с премеждия и предизвикателства. И тайничко (или в моя случай – не съвсем :)) си пожелаваме следващата да е по-добра, да е по-лека и спокойна. Но именно тежките моменти ни правят такива каквито сме и ни помагат повече, отколкото своевременно можем да преценим. Затова не трябва да бягаме от нищо, което животът, съдбата или който и да било друг ни предлага, а да го посрещаме с отворени обятия.
Така, както аз посрещам 2016-а година. И съм твърдо решена да я направя вълшебна! ❤