Лято, лято, и пак лято. С него са свързани много от публикациите ми напоследък, така че не е изключено (съвсеееем малко) да ви е писнало от тази тема. Е, то лека-полека си тръгва, скоро окончателно ще ни напусне. Мога да заявя почти със сигурност, че това ще е последният текст, който ще му посветя за тази година.
Знам, многообразието е хубаво във всяка сфера на живота, включително и що се отнася до времето и смяната на сезоните. Знам и че тези процеси са неконтролируеми, но някак си не успявам да ги приема, лесно, безпроблемно и безразлично. Всеки път, когато лятното слънце се замени от мъгли и дъжд, изпитвам силно изразено желание да не излизам от вкъщи (в най-добрия случай – дори да не ставам от леглото). А почти без изключения това се оказва невъзможно.
Очертава се есента скоро да покаже и по-мрачната част от себе си, но до тогава остават поне още няколко дни.
Дни, в които септември ще бъде август. Или поне ще прилича на него.
Дни, в които ще обличам за последно летните си дрехи. Преди да ги избутам назад в гардероба.
Дни, в които усмивката няма да слиза от лицето ми. Точно като през лятото.
P.S. Благодарности на Vitan Vitanov Photography за професионалните кадри и най-вече на човека, който ми подари не просто една фотосесия, а време, в което да се чувствам специална.
Всъщност, той го прави всеки ден. И така няма значение какво е времето навън. Защото вътре в мен е слънчево.. ❤
YoannaBlog 