В сърцето на Балкана

Виждали ли сте някога как изгрява луната? Аз не бях. Никога. Нещо съвсем обичайно, което се случва всеки ден, но на което не бях обръщала внимание досега. Наскоро обаче гледах как тя малко по малко озарява небето над Априлци и беше просто приказно. А и това е място, което ми е толкова на сърце, че е трудно за описване. Но ще се опитам да ви разкажа за него, за да се пренесете поне за малко там, където всичко е съвсем просто и в същото време много специално.

В една популярна преди години реклама се казваше, че Балканът пази своите тайни. И макар че тя далеч не е перфектен пример, все пак с тази фраза не мога да не се съглася. Защото всеки път когато си близо до планината, можеш да си откриеш нещо, което до този момент не те е впечатлило, нещо, което никога досега не си забелязвал. Уж всичко си е същото, но един път ще се сетиш да обърнеш внимание на реката и формите, които извайва, друг път – на гората и хилядите нюанси, които крие, а понякога ще се учудиш как дори една стара къща може да ти се стори като истински шедьовър.

За мен всяко пътуване в този край е малко или много пътуване към себе си. Връщането към родните места зарежда по начин, който не може да се сравни с нищо друго. Сигурна съм обаче, че притегателната сила на Балкана действа не само на тези, чийто корени са свързани с него. Защото енергията, която може да даде, е много повече. И е за всекиго.

Всеки път, когато приятели ме попитат какво да разгледат и посетят в Априлци, отговорът е едновременно и труден, и съвсем лесен. Да, тук няма кой знае какви „забележителности“. Но пък може и трябва да видите всичко. Не пропускайте да се разходите сред природата  – вариантите са много: по еко пътеката до Кръста в кв. Ново село, откъдето ще се насладите на великолепна гледка; до Видимското пръскало (малко по-дълъг преход в пределите на Национален парк Централен Балкан); до хижа Плевен, връх Ботев или връх Марагидик (за по-запалените и опитни планинари) и къде ли още не – дори не е нужно да имате точно определена крайна цел.

Полезна информация с варианти за настаняване и какво все пак има за разглеждане, може да откриете на сайта на общината.

Макар на първо четене това да не е най-примамливата дестинация, всъщност в планинското градче и региона можете да прекарате истински разтоварваща и зареждаща почивка близо до природата и до самите себе си. А вече осъзнавам, че по-ценно от това няма.

Признавам си, че когато прекарвах тук голяма част от времето си, това определено не ми изглеждаше като най-интересното място на света. Бях нетърпелива да отида в големия град, който беше толкова примамлив с безброй нови възможности и толкова различен от тишината и спокойствието, с които бях свикнала и които ужасно ми бяха омръзнали.

Сега нещата стоят по различен начин. Само няколко години по-късно оценявам нещата, които съм смятала за даденост –  детството, безгрижието, ваканциите в къщата баба и дядо, времето, когато не знаех що е то проблем и има ли той почва около мен. Тогава единственото, за което се борех беше как да се прибера по-късно от улицата, където играехме до тъмно.

Днес прекрачването на прага на тази толкова позната и любима къща ми носи странно усещане. Защото там не съм голям, бързащ и зает човек – там съм и може би винаги ще съм малкото момиче, което има право да се поглези и да бъде обгрижвано просто ей така. Защото някои неща не се нуждаят от обяснения, а само от обич – истинска и чиста ❤

Не знам дали с този текст съм ви убедила да отскочите до Априлци, но силно се надявам, че веднага ви се е приискало да отпътувате натам, където са близките ви. Защото там завинаги си остава част от нас самите, без значение в коя точка на света се намираме всъщност.

До скоро,