Здравейте и добре дошли в разгара на лятото. Буквално.
Остават ми още само няколко дни до заветната лятна отпуска и честно казано – нямам никакво търпение вече. Искам сол и пясък в косата, морски вълни, Синеморец, Старци разбойници и така нататък. Да не избързваме обаче – събрали сме се днес тук по друг повод. Юли беше и малко градски, и малко селски месец, но няма какво лошо да кажа за него – дори изпепеляващата жега му прощавам, защото за лятото – или добро или нищо. А аз определено не съм почитател на нищото 🙂
♥️ Фотоапарат за моментни снимки Polaroid – получих го като подарък за рождения ден и все още го разучавам (да се чете имам по някоя и друга крайно неуспешна снимка), но съм сигурна, че му предстои да запечата много хубави спомени. Отдавна исках да си взема такъв, защото намирам особено очарование дори в това снимката да се окаже напълно незадоволителна. Свикнали сме вече да правим по милион кадри с повод и без и „ограничението“ на този тип снимки според мен ги прави още по-специални.
♥️ La dolce vita беше първи за мен концерт на Софийската филхармония и със сигурност няма да бъде последен. Включваше творби от Нино Рота и Енио Мориконе от известни италиански филми и беше истинска наслада за мен, при това само няколко дни след като се върнахме от тази толкова любима дестинация. Признавам, че до момента не съм проявявала особен интерес към филхармонията и програмата ѝ, но музикантите, живия контакт с тях, атмосферата – всичко беше толкова впечатляващо, че наесен непременно ще продължим и задълбочим познанството си.
♥️ Слънцезащитен гел-крем за тяло Eucerin – чудесен е, с наистина много лека текстура, попива незабавно, не оставя неприятно лепкаво усещане, което го прави идеален и за градски условия. Ползвах го и в Италия и изгорях само на места по гърба, където явно не съм се намазала като хората. Продуктът предлага слънцезащита от ново поколение за всеки тип кожа. Неговата Advanced Spectral Technology предоставя много висока UVA/UVB защита и защита от HEVIS светлина. Ползвала съм и варианта за лице от същата серия – също много ми допадна.
♥️ Ресторант „Паелера„ се намира в село Чеканчево, на около 30 км от София и ще ви изненада с необичайно семпъл (това дори е меко казано) интериор и екстериор, но още повече – с наистина вкусна храна. Главният готвач Лъчезар Лачев е работил в ресторанти в Гърция, Турция и Италия, а сега може да бъде открит в Чеканчево, където прави паеля, на която много по-лъскави заведения само могат да завидят. Менюто тук е семпло, а „звездата на програмата“ – самата паеля трябва да се поръча предварително. Шеф Лачев споделя, че работи със специално подбрани качествени продукти, които пристигат от близо и далеч и резултатът определено си струва разходката дори от София. В едно свое интервю той казва, че ресторантът му не е за сноби – това бих потвърдила със сигурност, но ако обичате добрата храна и новите вкусове – това е мястото. Ние пробвахме паелята с морски дарове и дори Ана я хареса (това е висша форма на одобрение в нашето семейство, а шеф Лачев ни каза, че няма дете, на което да не е допаднала). Порцията е доста голяма и струва 25 лв.
Към момента ресторантът не работи в понеделник и вторник, като за уикенда е силно препоръчително да направите резервация (и разбира се – да поръчате паеля).
Моята финална и крайно субективна оценка – 8/10
♥️ Ресторант Unica пък е едно от новите попълнения в София и също си струва да му се обърне внимание. Създателите на Космос и Ракета ракия бар са направили поредното изпипано до най-малкия детайл заведение. Храната е на ниво, цените – напълно адекватни спрямо предлаганото качество, като на мен лично най-много ми допадна патешкото магре и салатата с няколко вида домати и овче сирене. Малко се разочаровах от интерпретацията им на тема „тирамису“ (просто смятам някои неща за съвършени без никакви подобрения и експерименти). Изключително впечатлена останах от обслужването – бих казала, че това е най-силният им компонент. В ресторанта се предлага много и чудесна селекция български вина, за което има няколко бонус точки от мен. Обстановката е много елегантна, интериорът е модерен и със сигурност мястото е много подходящо за специални поводи.
Моята финална и крайно субективна оценка – 7.5/10
♥️ „Хроника на болката“ е новата книга Иво Иванов и няма достатъчно думи, с които да я препоръчам. Те просто все не ми достигат за някои хора, места, събития и тази книга, както и авторът ѝ, категорично са сред тях. Привидно някои от историите тук са свързани със спорта, но човек бързо разбира, че всъщност са много повече. Това са истории, които неусетно те хващат за гърлото и те просълзяват; истории, които със същата лекота те карат да видиш надеждата и в най-тъмните мигове; истории, в които има смисъл. Това са просто истории, след които ти се живее малко повече от преди да си ги прочел.
♥️ Летни рокли от Vintage summer – момичетата на лятото правят най-великите рокли за лятото – това не е никаква изненада. Ако е останал някой, който ме следва/чете и не знае за Vintage summer – сега е моментът да поправи тази грешка. Тази година аз се сдобих с тази бяла, която съвсем скоро ще разходя по любимите си плажове, както и ето това съвършенство в зелено.
♥️ Айлякрия Пловдив – най-накрая да се разпиша и аз тук – страхотно и неслучайно любимо на толкова много хора място в Капана. Ядох емблематичния им сандвич с дърпано свинско – чуден беше. Като цяло това беше един вълшебен ден в Пловдив, който ще ме топли още дълго време 💛 Обслужването им също е супер, така че с радост ще се връщам и занапред.
♥️ Чаша The Soul Patterns – моята безкрайна любовна история с чашите намери поредния си пристан в лицето на The Soul Patterns – едно пространство, което горещо ви препоръчвам да разгледате, защото е пълно с разнообразни съкровища, които определено заслужават внимание.
♥️ Естествено пенливо вино Gergana Brut Reserve на изба Царев брод – за него мога да ви кажа само едно: то е шедьовър. За (ваше) съжаление на практика вече е почти неоткриваемо (произведено в серия от само 350 бутилки), но не мога да се сдържа и да не се похваля, че се сдобих с една от последните благодарение на Vino Orenda.
Всъщност, няма друга изба в България, която да работи с този сорт, което прави и него, и нея наистина специални. След петдесет годишна забрава, собственикът на избата Иван Иванов успява да положи основи за възраждането на забравения български сорт Гергана – автентичен бял винен сорт, получен при кръстосването на Димят и Мускат Отонел. Още с първата реколта през 2015 година, показват, че дори и с млади насаждения, отглеждани с умисъл, сорта има качества за направата на вина в лимитирана серия. Знаейки възможностите на Гергана, те решават да направят същата 2019 година интригуваща и да създадат едно по-специално вино – Gergana Brut Reserve, естествено пенливо вино по класически бутилков метод. С интерес ще следя дейността им и занапред и определено ще приоритизираме посещение на избата в Царев брод – сигурна съм, че ще си струва.
*Всички линкове са поставени за ваше улеснение, публикацията не е в партньорство с никой от изброените брандове.
Надявам се, че сте открили нещо интересно тук!
До скоро,
YoannaBlog 