Искрено се надявах, че март ще е последният месец, в който толкова трудно ще събера материал за тази рубрика, но уви – и април не се оказа особено благодатен откъм активности и хубави неща за споделяне. Освен всичко останало, през последните седмици се наложи да се върна на работа в офиса, което определено не ми помогна по повод планиране и осъществяване на… каквото и да било. В този ред на мисли – за май няма да възлагам надежди (той просто винаги е прекрасен, няма нужда да го натоварвам излишно. Ето какво все пак събрах за вас от моя месец април:
♥️ Постановката „Плач на ангел“ в Народния театър заема безапелационното първо място в подбора за този месец. Моноспектакълът на Христо Мутафчиев е по текст на Стефан Цанев, което за мен винаги е повече от достатъчна причина да бъда в салона.
„В “Плач на ангел” един малък човек отчаяно повдига големи въпроси. Отчаяно, защото не е могъл да им отговори, не е могъл да се справи с живота и даже казва, че не го е живял. Затова по своя воля се отказва от своята воля. Действието се развива в България и причините за несполуките са колкото лични, толкова и като цяло български. Малкият човек ги обсъжда като такива. И традиционно за нашия край не изглежда, че има как нещата да се оправят“, споделя режисьорът Стоян Радев.
♥️ Книгата на Йеспер Юл „Изкуството да казваш не“ бих могла да определя като едно от най-смислените неща, на които съм попадала на тема „родителство“. Откакто съм майка, много по-често съм попадала на подробна информация колко ужасно е детето да чува думата „не“, как трябва да правим всичко по силите си, за да я избягваме. И съвсем откровено – това ме объркваше, на моменти съм се чувствала дори виновна, когато изречението ми започва с „не“. Другата крайност, която все по-често чувам, е опасението, че детето ще се разглези – от прекалено много гушкане, от прекалено много внимание, от какво ли не.
Наистина съжалявам, че тази книга не ми е попаднала по-рано, искрено вярвам, че всеки родител трябва да я прочете и осмисли. Един от най-ключовите аспекти за мен беше напомнянето да се научим да разграничаваме желанията на децата от техните нужди (а и да научим тях самите да ги различават). Когато казваме „не“ на децата си, всъщност им помагаме повече, отколкото си мислим. Даваме им пример – не просто как самите те да се научат да казват „не“ (и така да изградят собствената си идентичност), но и инструмент, чрез който да се научат да зачитат границите на другите. В книгата има доста примери от ежедневието, с които вероятно много от нас са се сблъсквали, както и варианти за реакция: „Виждам, че си много разочарован. Надявам се скоро да ти мине.“ или „Това е положението. Човек понякога прави и неща, които не му се правят“. Струва ми се много по-честно и за двете “страни”, когато комуникацията е искрена – когато избираме да отговорим с “не” – да вярваме в това решение, да го заявим ясно, ако се налага – дори категорично.
След като прочетох книгата, искрено се старая да говоря по-прямо с детето си, да давам смислени (и подходящи за възрастта) аргументи, без да смекчавам излишно нещата, без мили думички, които да разводняват посланието. Не мога да кажа, че сред написаното от Йеспер Юл има някакво универсално решение за всички проблеми, но намирам подхода, който предлага, за смислен и много, много ценен.
В заключение по темата – може би любимият ми цитат:
„Децата не се разглезват, когато получават твърде много от това, от което имат нужда. Разглезените деца са тези, които не приемат отговора „не“.
♥️ Цветя от Select flowers – неведнъж съм споделяла, че обичам да си купувам сама цветя – с повод или без. А пролетта определено е сезонът, в който искам да го правя непрекъснато (нищо, че още никой не е съвсем убеден, че наистина това е настоящият сезон). Открих Select Flowers в Instagram, комуникацията ни беше много приятна и бърза и съм изключително доволна от крайния резултат, така че без никакви колебания мога да ви ги препоръчам. Всички букети, които създават, са различни, можете да ги насочите по отношение на цветова гама или предпочитани цветя. Поръчките трябва да бъдат направени поне ден предварително, доставят безплатно цветя на стойност над 70 лв (или можете да ги вземете от място).
♥️ Пенливо вино Pét-Nat – първо няколко думи за името: Pétillant Naturel идва от френски и означава естествено пенлив. Методът, по който се прави този тип вино, се счита за най-стария естествен метод за производство на пенливи вина. При него виното се затваря в бутилка преди края на първичната ферментация. Именно частичното или пълно естествено приключване на ферментацията вътре в бутилката осигурява типичните мехурчета. Това е и причината за наличие на утайка в бутилката. Много често, Pét-Nat- тите са натурални вина, мътни, с лека остатъчна захар, нефилтрирани и затворени просто с обикновена бирена капачка. Заради натуралната утайка всяка бутилка трябва да се поднася добре охладена и да се съхранява права, за да може утайката да остане на дъното. Първият Pét-Nat, който опитах, беше Funky Mavrud 2019, Georgiev/Milkov и останах меко казано впечатлена. От тазгодишната реколта вече пробвах (и много ми допаднаха) този на Bottled Opinions (проект на енолога Десислава Хитова и винения дегустатор и журналист Яна Петкова) – Grasshopper Pet-Nat 2020 Brut Nature, 85‰ Совиньон блан и 15‰ Асиртико, както и Pet- Nat Сандански Мискет 2020 на Винарна Орбелия.
*Всички „по-интересни“ български вина си купувам от Vino Orenda (бул. Македония 50А)
♥️ Epoque е онлайн пространство за най-разнообразни vintage находки. Тук можете да откриете селекция от какви ли не съкровища с различен произход и предназначение, които са обединени основно от едно – разкошни са. Аз успях да се сдобия с чинии за паста/ризото и съм много доволна от отношението и комуникацията с Epoque. Ако се интересувате от подобен тип предмети – препоръчвам да следите внимателно профила им в Instagram, повечето артикули изчезват за броени минути.
♥️ „Опашката“ – новият роман на Захари Карабашлиев, който след седмици отлагане най-накрая прочетох. Книгата е доста различна от предишни на автора, които страшно харесвам (като “Хавра” и “18% сиво”), но определено си заслужава. Романът е писан преди няколко години, но явно е чакал своя момент, защото към днешна дата темите в него са по-актуални от всякога. Действието се развива след две световни пандемии, светът не е такъв, какъвто сме го познавали преди. Главният герой Павел получава предложение да се кандидатира за предстоящите президентски избори, а междувременно се оказва, че незнайно как годеницата му Невена се е сдобила с опашка. Съвсем истинска опашка. Всичко това води до поредица от важни и трудни решения, чиито последствия се оказват необратими. Книгата съдържа наистина ценни послания, развихря въображението, но и същевременно приземява по безмилостен начин.
♥️ Нов сезон на „Историята на прислужницата“ по HBO (премиера на 29 април). В предстоящите епизоди от сериала Джун Озбърн (в ролята: Елизабет Мос) отвръща на потисническия ред в измислената държава Гилеад. Тя вече е непримирим лидер на бунтовниците, готова е да предприеме неочаквани и опасни рискове.
Ако случайно не сте чували за сериала до момента, ето накратко за какво става дума:
Сюжетът разплита историята за религиозния автократичен режим, завладял САЩ и преименувал страната на Гилеад. Там живеят малко от останалите плодовити жени, наречени прислужници. Те са назначени в домовете на управляващия елит, където са подложени на ритуално изнасилване от господарите си, за да забременеят и да родят деца за тях и жените им. Джун е в дома на гилеадския командир Фред Уотърфърд и на съпругата му Серена Джой. Тя живее с надеждата, че някой ден ще се освободи и отново ще види дъщеря си, която е изгубила при смяната на режима, и е готова на крайности по пътя към тази цел.
♥️ Колие от Forget-me-not – един подарък, специално от мен за мен, който възнамерявам да си нося с голям кеф (и съм обещала да го заведа в Италия). Толкова по въпроса 💛
♥️ Великденско дръвче – отдавна си мисля, че не отдаваме значимото на Великден по отношение на украсата, а реално погледнато – периодът за това е доста по-благодатен, отколкото когато става дума за Коледа. Затова тази година събрах разни клонки от стари букети (zero waste в действие, така да се каже), взех яйца в пастелни цветове от Lidl (има подобни къде ли не) и буквално за 2 минути се сдобих с разкошно великденско “дръвче”, което след празника може да се преобрази в какво ли не.
♥️ Коктейл с Hotel Starlino Rose Aperativo – преди време ви го споделих в Instagram профила ми, но определено заслужава място и тук. Този коктейл със сигурност ще се превърне в приятно разнообразие на любимия ми Aperol – сега остава само и времето да се съгласи, че е време за чаши пълни с лед, а не за греяно вино.
А ето я и рецептата за Starlino Rosé Spritz:
- просеко
- Starlino Rose
- газирана вода
- резен грейпфрут (аз ползвах изсушен, но с пресен е по-добре)
Всичко това – върху няколко големи бучки лед и cin-cin 🥂
* Всички линкове са поставени за ваше улеснение, публикацията не е в партньорство с никой от изброените брандове
Надявам се, че сте открили нещо интересно тук!
До скоро,
YoannaBlog 
Един коментар към “Моите 10: април 2021”