Точно преди година по това време бяхме на борда на самолета за Малта – едно пътуване, измислено почти на шега в ужасно студен и снежен ден, когато с моята приятелка Сузана решихме, че е крайно време да обединим любовта си към пътуванията и да отидем някъде заедно. Признавам, че избрахме дестинацията напълно на случаен принцип, така и не направихме кой знае какво проучване за острова и нямахме абсолютно никакви очаквания – бяхме се настроили просто за няколко дни безвремие в Малта. И точно това получихме.
Може би трябва да уточня, че като казвам никаква подготовка, съвсем не преувеличавам – за първи път в живота ми си събрах багажа час преди полета и приблизително по същото време установих, че за да използваме контактите в Малта, трябва да си купим преходници (да приемем, че така се наричат). И въпреки това напрежението беше равно на нула. Нищо, че за първи път се разделях и с мъжа, и с детето си (едновременно) за повече от 2 часа; нищо че за първи път пътувах само с приятелка (с която много се обичаме, но нали знаете – по време на път хората имат склонността да се променят и… да не се обичат толкова); нищо, че бях супер неподготвена (което е крайно нетипично за мен) – просто бях решила, че за няколко дни се изключвам. Направих го и беше супер.
Не знам дали защото и двете бяхме на една и съща лежерна вълна, но това пътуване може да се включи в дефиницията на думата безметежност. В движение решавахме къде да отидем, какво да хапнем, между другото отскочихме с корабче до едно от най-красивите кътчета, които съм виждала досега, отказвахме се от разни популярни и „задължителни“ забележителности, за да можем вместо това да пробваме коктейли, морска храна, вино и… още храна. Основният ни проблем беше дали да пием кафе или Аперол… а в крайна сметка взимахме и двете. Междувременно аз така и не свикнах с обратното движение (като във Великобритания) и една вечер за малко да изпуснем последния автобус, за да се приберем, но всичко завърши благополучно и сякаш нищо не беше в състояние да ни изкара от блажения унес, в който бяхме попаднали.
Малта е държава с население около 430 хил. души (за сравнение – това на гр. Варна е около 335 хил.) и територия 316 км², което е… много малко 😀 На тази площ обаче са разположени десетки градове и докато пътувахме, ние много често изобщо не разбирахме дали сме в друг град или в квартал на предишния. Airbnb-то, което бяхме наели беше в Gzira – разположен точно срещу столицата Валета и само няколко минути път с ферибот от него (това го разбрахме като пристигнахме, иначе си мислехме, че сме просто в някой квартал на столицата); все пак препоръчвам – локацията се оказа доста удобна).
Оказа се, че тук има доста какво да се види, но ние решихме да не преизпълваме програмата си и така например отпадна доста популярното Popeye Village (изглежда добре на снимки, но някак си не го усетихме като нещо, което не е за изпускане, а и в крайна сметка изначално това е просто декор на филм).
И така – по същество: по-голямата час от първия ден посветихме на старата столица Mdina, която наричат Тихия град, тъй като днес населението е по-малко от 300 души, а достъпът на автомобили е строго ограничен. Може би това е една от причините това място толкова да ми хареса. Освен това тук много добре проличава влиянието на различни култури, отразено най-вече в архитектурата на града – типичните за арабския свят тесни улички веднага се набиват на очи, но личи и присъствието на рицарите тамплиери, които оказват сериозна роля в облика на Малта като цяло.
Като всяка история и нашата имаше своята кулминация и това определено беше пътуването до остров Comino и т.нар. Синя лагуна, за което разбрахме случайно, разхождайки се по крайбрежието. Решихме, че звучи обещаващо и се отправихме на еднодневен круиз, който ни отведе до тюркоазени води, които бих могла да съзерцавам с часове. Имаше опция и за посещение на остров Gozo, част от малтийския архипелаг, където до скоро се намираше Лазурния прозорец (за съжаление буря го разруши преди няколко години). Ние пропуснахме, за да имаме повече време на остров Comino, който е безлюден, но приказно красив. Има няколко малки плажа, но колкото и приятно да беше времето през април – водата беше ледена, така че ние решихме да заложим на няколкочасово припичане на слънце и коктейли в ананаси 💛
Няма как да пропуснем и Валета – столицата на Малта, която е част от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Тук са впечатляващата катедрала „Св. Йоан Кръстител“, в чийто музей се съхранява една от най-известните картини на Караваджо – „Обезглавяването на св. Йоан Кръстител“; дървените балкони, които остават в съзнанието на почти всеки посетител на града; Дворцовия площад. Оказа се също, че Малта е приютила и немалък брой наши сънародници, които срещахме буквално навсякъде. Установихме и колко запалени са тук по футбола, една вечер имаше някакъв мач от местното първенство (за мен беше впечатляващо, че изобщи има такова), който предизвика истински фурор по улиците.
Изобщо Малта е изключително колоритно място, повлияно от какви ли не велики цивилизации – тук се усеща и духът на Ориента, и полъх от Южна Италия, и несъмнено резултатът от дългите години под властта на Британската империя. И все пак има нещо различно, нещо витаещо около теб, което не те пленява на мига, обаче си остава в съзнанието – може би завинаги. Казано накратко – Малта ни даде нито повече, нито по-малко, отколкото имахме нужда – спокойствие, средиземноморски бриз и онзи солен и влажен въздух, който ти съсипва косата, обаче кара сърцето да прелива от щастие 💙
До скоро,
YoannaBlog 