Вкъщи украса почти нямаме – коледното ни „дръвче“ са всъщност нападали борови клони, които събрах и украсих с лампички, малко сушени портокали, малко шишарки и две много специални стъклени играчки на над 50 години. Всъщност много ми харесва как се получи – без да е много лъскаво и пластмасово, а по-скоро… истинско. Все повече ми се иска такива да са всички (и неща, и хора) около мен. Иска ми се да съм заобиколена от красиви, но стойностни предмети. Иска ми се да прекарвам времето си със смислени хора. И все по-често успявам да го правя.
Въпреки че не се развихрих особено с украсата (или с каквото и да било друго де), и тази година ми се искаше да си направим семейни коледни снимки. Обаче честно казано не се сетих за това през септември, когато явно са го направили повечето хора и са запълнили графика на малкото фотографи, които харесвам. Освен това, никак не ми се искаше да имаме от онези снимки по калъп, на които само децата се различават. Исках да има емоция, живот; уловени, а не изрежисирани моменти. Признавам, исках и цялото това удоволствие да не ми струва половин заплата.
Е, с подходящите приятели всичко е възможно. Сузана ни дойде на гости една сутрин, в която имахме време за закуска, за кафе в леглото, за много игри и гушкане, а даже и да изпечем едно брауни и да опаковаме няколко подаръка.
Времето, мили хора, то е най-ценният подарък. Радвайте му се, когато го имате за споделяне с любимите си хора и никога не спирайте да се борите за него, когато ви липсва.
П.П. Знам, че баба истински ще се гордее като види, че на снимките сме с вълнени чорапи ❤
До скоро,
YoannaBlog 