Честно казано това въобще не фигурираше в плановете ни, но когато пристигнахме в Болоня и видяхме, че почти нищо не работи, решихме да разгледаме какво можем да посетим в района. Стигнахме до извода, че едва ли друг път ще отидем специално до Пиза, така че някак между другото я включихме в програмата.
Ако трябва да обобщя какво ми хареса в този град, бих казала всичко без кулата. Тази прословута кула, която е просто… наклонена – нито повече, нито по-малко и въобще не смятам да задълбавам около нея (да не би да вземе да падне). Признавам обаче, че искрено се забавлявах със стотиците вирнали ръце и крака, за да я “бутат” или “подпират”. И гордо заявявам, че дори не се опитах да си направя подобен кадър!
За сметка на това катедралата „Успение Богородично“, която е в непосредствена близост (и двете се намират на Piazza dei Miracoli), е наистина впечатляваща – декорирана е с бял мрамор и четири реда арки и е истинско произведение на изкуството (както повечето италиански катедрали). Малките улички около Corso Italia пък са просто съвършени в моите очи.
Едно от най-интересните неща, които видяхме в Пиза, е стенописът на Кийт Харинг Tuttomondo („Целият свят“), който е изрисуван на част от фасадата на църквата „Св. Антоний“ (непосредствено до Piazza Vittorio Emanuele II). Това е последният завършен проект на автора – през 1989 г. Рисунките на Харинг носят в себе си нещо по детски весело и чисто, но темите, които засяга са доста по-сериозни – расизма и режима на Апартейд, хомофобията, надигащата се през 80-те епидемия от СПИН, зависимостта от наркотиците и ядрената заплаха. Стенописът Tuttomondo e толкова цветен и жив, но същевременно ни кара да се замислим колко важни и крехки са мирът и хармонията в света. Творбата на Харинг определено контрастира с цялостния облик на града, но май точно в това се крие голяма част от чара ѝ.
Отвъд клишетата, Пиза се оказа много по-пъстра, интригуваща и симпатична, отколкото аз самата очаквах. Не знам дали бих се връщала отново и отново, но определено се радвам, че ѝ отделихме този ден – тя наистина го заслужава.
До скоро,
YoannaBlog 