Искам да пътувам. Колкото се може повече. И това не е поредното новогодишно обещание, а мечта или план, наричайте го както искате. Аз вече работя по осъществяването 🙂
Междувременно обаче потънах из архивите от стари дестинации и открих няколко кадъра от Милано, които (макар да не са изпипани до съвършенство) отдавна искам да споделя. Защото Милано не е само Duomo, La Scala, фреската с Тайната вечеря и всичко, което може да се открие във всеки произволно избран пътеводител. Защото Милано ми доказа, че любовта ми към Италия не е била напразна. Убеди ме, че дори в един на пръв поглед комерсиален град могат да бъдат открити места, на които времето тече по-бавно. Това могат да са сергиите с продавачи на съкровища по улиците, малките балкони с висящи от тях цветя, цветните фасади, еспресото, изпито на крак или някоя възрастна дама, която да се провикне към теб сред шумотевицата на заведението: „Ciao, bella!“.
Това е Италия, която обичам. Ще се видим съвсем скоро, amore mio!
До скоро,
YoannaBlog 