Всяка година по това време не ми се вярва, че остава толкова малко преди отново да сменим календара. Този път обаче усещането е в пъти по-силно. Опитвам се да се съсредоточа и да си припомня всеки миг от тази толкова важна за мен година и осъзнавам, че много от тях започват да ми се изплъзват.
Уж е рано паметта така да ми изневерява, но уви… 😀 Всячески се опитвам да “уловя” моменти, но не само онези, които се смятат за най-важни. Дори напротив. Иска ми се да запечатам в съзнанието си колкото се може повече от онези на пръв поглед незначителни случки; онези неща, които понякога потъват в ежедневието и просто ги забравяме. Защото те са истински. Защото една бебешка усмивка може да е стопляща като неочаквано слънчев ден през ноември. Защото тези мънички неща носят най-голямото щастие, само трябва да си позволим да повярваме в това ❤
До скоро,
P.S. За да се убедя още веднъж, че случайности в този живот няма, докато подготвях този пост, попаднах във Facebook на фотоконкурс, който се казва… „Есенна усмивка“! Познайте дали участваме 🙂
Предизвиквам и вас да си създадете поводи за малки радости и огромни усмивки, а защо не и да спечелите някоя награда междувременно. Аз не бих имала нищо против 🙂
YoannaBlog 