Много от хората, които ме познават, знаят (а другите сега ще разберат), че дори и най-простичкото изчисление може сериозно да ме затрудни. Аз обаче си падам по предизвикателствата и затова се захванах с доказването на истинността на горепосоченото уравнение. Мислите си, че с думи е по-лесно, отколкото с цифри.. Склонна съм да се опитам да ви оборя.
Защото ако при цифрите има строги правила и всичко си протича по определен ред (който, повтарям и акцентирам на това, че нямам претенцията да разбирам), то когато са намесени думи, в повечето случаи това е равнозначно и на намесени чувства. А едва ли някой се съмнява, че те могат да усложнят всяка ситуация..
В нашия случай обаче емоцията е бонус, тъй като уравнение от този тип не може да се реши без наличието ѝ. Просто няма как да докажеш на човек, който не е открил за себе си магията на четенето, че изпуска нещо незаменимо (което не означава, че не трябва да се опитваме да го правим – и един приятел да убедиш си е малка, но значима победа).
Наистина няма друго, което е способно да ме откъсне от (твъде) забързаното и хаотично ежедневие като изпиването на първата/втората/петата за деня чаша кафе в компанията на добро четиво. Факт е, че този изпълнен със спокойствие и хармония ритуал не е ежедневие, но пък благодарение на сравнително гъвкавия си график, мога да си го позволя не само през уикендите.
Не знам дали се случва на всички, но когато аз чета (каквото и да било, дори на пръв поглед да е лека и повърхностна книжчица) някак си винаги успявам да открия дори и съвсем миниатюрен детайл, който да пасва на мисловните или душевните процеси, протичащи в мен в дадения период.
Трудно е да се определи веднага ефектът от това.. влияние, но ако погледна по-мащабно – няма как да не е един голям + в уравнението, нали?
За силното, черно и горчиво кафе и нашата неразрушима връзка мога да разказвам с часове, но не мисля, че е нужно. Тези, които споделят чувствата ми, ще разберат. А останалите (ако-на-света-все-още-има-хора-непиещи-кафе) – те просто много губят. Точка. Тоест и тази част от задачката е решена.
Следователно чашата кафе и хубавата книга в ръка са правопропорционални (силно се надявам да не бъркам с употребата на този термин 😀 ) на поне една усмивка, а в дългосрочен план – и на една поне малко по-щастлива личност. Защото НИКОГА не трябва да забравяме, че ни е нужно съвсем малко, за да бъдем щастливи. Но понякога твърде много, за да го осъзнаем. Аз самата често се улавям, че забравям за това. Хубавото е, че вече по-често си го и припомням.
P.S. Цялата тази плеяда от „литературна математика“ беше породена от книгата „Щастливите хора четат и пият кафе“ (изд. ЕРА). Гарантирам, че няма да ви отнеме повече от 2-3 дни (аз я прочетох за ден 🙂 ) и категорично си заслужава. Ако ви е станало любопитно – ТУК можете да прочете маалко по-обширното ми мнение за нея.
YoannaBlog 