Може да го приемете като проява на лошо възпитание, но от известно време в моя (не)подреден свят се появи нов носител на титлата „вълшебна думичка“ и „моля“ беше рязко изместена от „отпуска“.
Дългото отсъствие на втората в комбинация с обърканото ежедневие я направиха желана като някоя недостъпна дама от 18. век. А как не си падам по такива..
Затова моята почивка не е благоразумна дама. Тя е невъздържана и шумна, после тиха и спокойна, на моменти караща те да вярваш, че е събрала в себе си цялото щастие на света, а друг път – изваждаща те от равновесие с някоя непредвидена драма.
Такава си е тя. Или поне такава ми се привижда. Но не искам да я натоварвам с много очаквания. Не че се съмнявам в нея – напротив. Тя няма да се притесни, ще ги оправдае, а може и да ги надмине. Та нали е шампион, кичи се с трофея за дума на месеца. И само от нея самата зависи какъв ще е финалният резултат.
Сега настъпи моментът, в който всяка фибра в мен спира да крещи станалото безспорен хит „отпуска! отпуска!“ и съвсем тихо ми нашепва: „отпусни се“…
YoannaBlog 