Доста месеци минаха вече от последната ни “среща” тук и си признавам – на моменти си мислех, че следваща може и да няма; че без много фанфари просто ще приключа (и с рубриката, а защо не и с блога изобщо). Не искам да звучи твърде драматично (макар че точно такова ми беше на моменти). Беше и слънчево от време на време (и буквално, и преносно), в крайна сметка, както винаги, остава да се надяваме, че ако не най-доброто, то поне нещо малко по-добро предстои.
За да илюстрирам моментното настроение, мога да дам един актуален пример. Вчера ходих да си извадя медицинско за нова работа и като ми зададоха въпроса имам ли някакви оплаквания, мислех да питам дамата с колко свободно време разполага… После се сетих, че това е за друг вид специалист и… продължихме по същество.
…
Наскоро пък една любима моя приятелка ми каза, че астрологически погледнато годината започва на 20 март и аз моментално реших, че не ми остава друго, освен да се закача за тази концепция. И замислете се – страшно логично е да стартираме каквото и да било с началото на пролетта, а не посред зима, когато е студено, мрачно, студено, леко депресиращо, няма слънце и да не забравя – студено е.
Иначе казано, този пост идва от „ничията земя“ между 2024 и 2025 (макар че официално е за януари и февруари – ходи го разбери моето летоброене) – период, в който ми се случваха някакви неща, аз правех някакви неща, изпадах в безтегловност, търсех смисъла на живота, вселената и всичко останало; търсех себе си, намирах по мъничко от всички изброени, после пак губех почва под краката си. И някъде там загубих и желанието за едно от нещата, които винаги съм обичала – да пиша. Трябваха ми няколко подсещания, няколко „побутвания“ и немалко емоционална подкрепа от неочаквани места, за да успея да избера за пореден път да се хвана за нещото, което винаги ми е помагало – думите. С едно важно уточнение обаче.
Велико нещо са те, думите – могат да създават мечти, но и с лекота да разрушават светове за един миг. Затова е силно препоръчително да ги ползваме с повишено внимание, за да не се окаже изведнъж, че рязко сме ги обезценили като и вече нищо не струват.
Имайки това предвид (и позволявайки си една неособено оригинална препратка), реших, че каквото и да става наоколо, аз просто „ще продължавам да… пиша“.
♥️ Обикновено оставям виното за финал, но този път ще започнем с горещата ми препоръка за дегустация в Cellar 52. Ако случайно не сте го чували – това е винен магазин на ул. „Оборище“ 52, където можете да намерите над 1000 вина от цял свят, както и наистина компетентен съвет кое от тях ще пасне на пастата с телешко и сметана, която ще сготвите довечера например.
Тук можете да видите актуалните им събития, а аз имах подаръчен ваучер от Giftcometrue и също бих го препоръчала като опция. Опитахме разкошни вина, някои доста нетрадиционни, а моят личен фаворит безспорно е това Chablis на Bernard Defaix (достатъчно показателно е, че няколко пъти след това се връщах да си го купувам, нали?!). Най-важната част от преживяването несъмнено беше Алекс – сомелиерът, който ни водеше през дегустацията, толкова умело, че часовете (и чашите) се изнизваха неусетно.
♥️ Свободно падащи истории е моноспектакъл на Мария Касимова – Моасе, който със сигурност ще ви изненада – и с формата, и със съдържанието си. Ще ви развълнува, много е вероятно да ви поразплаче и почти със сигурност ще ви разсмее от сърце.
Билети за следващата дата през март – тук.
♥️ Концерт на свещи – Coldplay. Candlelight concerts се провеждат в над 100 града по света и са изключително впечатляващи. В София се провеждат във Военния клуб (но мисля, че има опции и за Варна), атмосферата е магична, снимането е разрешено само по време на последното изпълнение, а през останалото време човек може просто да се наслаждава с всички сетива на това, което го заобикаля.
Билети може да откриете тук.
♥️ Китайки ресторант Yum – абсолютна изненада е и за мен самата, че включвам азиатски ресторант, обаче в някакъв проблясък на експериментаторски дух (нещо, което рядко ми се случва, I’m a creature f habit) отидох и страшно много ми хареса. По принцип проблемът ми с по-екзотичната кухня е, че не обичам нищо пикантно, оказа се, че има доста такива опции и всичко беше супер вкусно.
Намира се на ул. Цар Шишман 24 и доколкото знам – не правят резервации.
♥️ MIZU е второто ми азиатско предложение за този „брой“, което изненадва най-вече мен самата. Тук атмосферата е малко по-изискана, цените също са във високия клас, обаче отдавна не ми се беше случвало да отидем на ресторант и да нямам нито една забележка от предястие, през коктейли, та чак до десерта. Пробвахме и сушито и без да имам особено голяма база за сравнение, все пак ще кажа, че беше чудесно. 10/10 от мен за MIZU.
♥️ Fake french at home – някога през януари ме осени вдъхновение да си направим един Fake Valentine’s Day вкъщи, сготвих няколко неща от книгата с рецепти от Fake french (някои много сполучливо, други – никак, но казват, че най-важно е желанието все пак). Както и в самия ресторант – любим ми остава панираният карфиол (доста тежко и калорично е, но като вкус е ненадминат).
♥️ Йога за начинаещи във Vita rama – практиките води една разкошна дама, която усетих точно като човека и енергията, от която имах нужда в момента. Още не се справям особено добре с асаните, но винаги си тръгвам малко по-спокойна, отколкото съм отишла, понякога малко по-вглъбена, но винаги с една лекота, от която понякога имам огромна нужда.
♥️ Солна стая metta – мисля, че това е първата „истинска“ солна стая, която посещавам. Водила съм Ана на много места и не бих казала, че съм била много впечатлена (или може би просто за деца дозите на солта се съобразява за тях и затова аз не усещам нищо особено). Тук обстановката е супер отпускаща, светлината – приглушена и имаш 40 минути, в които наистина да се изключиш, да дишаш и да забравиш за външния свят.
♥️ През февруари имахме щастието да си партнираме с „Точица„ – едно от издателствата на пазара, които човек наистина може да определи като специални. Създават разкошни детски книги с важни послания като например „Тихата гора“ – една история за страха и истинското приятелство, която докосва и малки, и големи. Ана беше супер впечатлена от играта „Направи си сам приказка„, а за останалите им заглавия тепърва ще споделяме по-подробно в Instagram.
♥️ Кюстендил отдавна ми е в плановете и най-накрая му дойде времето. Е, през пролетта щеше да е още по-добра идея, защото в района има много опции за разходки сред природата като местността Ючбунар, където се намират няколко уникални вековни секвои.
Този път се придържахме към програма „минимум“ – Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“ и ресторант „Рамира“, за който бях чувала само суперлативи. Накратко – галерията, разбира се, си заслужава да се посети, но през януари вътре беше ужасно студено и честно казано – това малко попречи да се насладим напълно. Що се отнася до ресторанта – повечето неща, които опитахме, бяха чудесни, имам минимални забележки, но да кажем, че по-скоро аз съм си малко капризна (и ако имате път натам – със сигурност това е мястото за хапване).
*Всички линкове са поставени за ваше улеснение. Книгите на издателство „Точица“ ни бяха предоставени като подарък, което (както обикновено) не променя обективността на споделеното мнение.
До скоро,
Надявам се, че сте открили нещо интересно тук!
YoannaBlog 