Имам едно нестандартно предложение за началото на 2024 г. Хайде да пробваме без големи обещания, без твърде много очаквания. Писах го скоро и другаде, но много ми е важно да оставя това тук:
Ще е супер някак си да спрем все да искаме повече, все да мислим, че от другата страна на оградата тревата винаги е по-зелена (spoiler alert: обикновено само така изглежда).
Хубавите неща от януари идват веднага, без заявки, че тази година ще съм по-редовна и по-сериозна (но в интерес на истината – тази поредица излиза почти всеки месец от почти 5 години, така че – едно самопотупване по рамото от мен, продължаваме към следващите 5).
♥️ Започваме с два сериала, защото знам, че има и други като мен, които предимно си стоят вкъщи по това време на годината. Berlin няма да е изненада за никого, ако сте го пропуснали, непременно гледайте (+ La casa de papel). Другият – Fool me once, Ицо го намери, беше доста приятен (е, има малко убийства в сюжета, не това е приятното, но беше интересен, не изцяло предвидим, става за убиване на време преди да е за започнал новият сезон на Ергенът 🤭)
♥️ Гледахме и „Маестро“ – биографичният филм за живота на Ленард Бърнстейн, в чиято роля повече от брилянтно се превъплъщава Брадли Купър (и се нарежда до Килиан Мърфи като Опенхаймер сред топ фаворитите за тазгодишните Оскари).
„Маестро“ се фокусира върху личния живот на Бърнстейн, неговата хомосексуалност и необикновената му връзка със съпругата и децата му. Въпреки че Бърнстейн е едно от големите имена в музиката, тук тя остава сякаш малко на заден план за сметка на личните избори и драми в живота на композитора музиката на големия хит на Бродуей „Уестсайдска история“.
Копродуциран от Мартин Скорсезе и Стивън Спилбърг и режисиран от самия Брадли Купър, филмът със сигурност е едно от заглавията, на които си струва да се обърне внимание.
*Има го в Netflix, не знам дали и кога ще излезе по кината у нас.
♥️ Продължаваме на тема „изкуство“ – с изложбата на Златю Бояджиев в Националната художествена галерия, която приключи в началото на този месец и беше по повод 120 от рождението му . Подбраните бяха произведения на художника до 1951, когато е поразен от тежък инсулт и получава парализа на дясната половина на тялото си, както и част от творчеството му, след като отново започва да рисува, вече с лявата ръка.
♥️ Няколко пъти през миналата година споделях, че не ми върви с четенето и за съжаление – това е казус, с който още се боря. Реших да започна годината с нещо, което от години отлагам – „Лавина“ на Блага Димитрова (страшно много харесвам филма, не знам може ли да се намери някъде онлайн, но определено препоръчвам и него). Романът разказва за трагичната и същевременно героична съдба на група алпинисти, част от които загиват в планината и може би ще изненадам някого, но за мен по-впечатляващото тук не е самата история, а стила на писане, изказа, въобще брилянтният начин, по който Блага Димитрова борави с езика.
♥️ След това духовно-извисяващо начало, мисля, че спокойно можем да преминем към консуматорската част. Моментният фотоапарат Fujifilm Instax mini 12 беше едно от най-ползваните неща по празниците, ако някога сте се чудили – гарантирам ви, че всеки страшно много се радва на снимките – както се казва: от бебе до баба. Самият апарат не е кой знае колко скъп, консумативите (т.е. хартията за снимки) не са от най-бюджетните, обаче остават страхотен спомен и според мен абсолютно си заслужава.
♥️ Балсам за устни – Dior Addict Lip Glow или иначе казано „малко лукс за студеното време“ (а и не само, аз почти не ползвам червила, така че това реално е един от двата продукта за устни, с които разполагам в момента).
Дали ви е безкрайно нужен? Не.
Дали прави нещо много по специално от други подобни продукти? Не бих казала.
Дали ми харесва страшно много и си го ползвам с кеф? Определено да.
♥️ Продължавам с една идея, в случай че не сте се зарекли да не излизате до пролетта (аз сериозно го обмислях) – Matzalo – място, за което съм писала и преди, но вече имат две локации, още по-голям избор от керамика, върху която можете да творите, това което не се е променило е страхотната атмосфера (е, длъжна съм да спомена, че цените определено не са каквито ги помня от преди няколко години, но това важи за абсолютно всичко).
Ако случайно не сте чували – ето каква накратко е идеята тук: Matzalo e студио, в което може да си нарисувате различни керамични съдове в дизайн по избор. Има голямо разнообразие от керамични продукти (чаши, чинии, свещници, вази, кутийки за бижута, касички и други), както и керамични фигурки за деца. Дори (като мен) да смятате, че не умеете да рисувате – тук важен е самият процес, забавно е и дори крайният резултат да не е перфектен, остава приятният спомен от създаването му.
♥️ Иска ми се да виразкажа за стрхотни нови ресторанти, които съм открила, но вместо това от няколко месеца ходя само във Fake French (новото им меню е страхотно, умирам за охлювите по бургундски) и Atelier (и тук всичко е супер, но пастетът им е едното от най-вкусните неща, които някога съм опитвала – а дори не обичам пастет по принцип). Малко ми омръзна от разочарования и трицифрени сметки за компромисна храна и обслужване. Тези две места вече съм посещавала десетки пъти и смело заставам зад думите си, че си заслужават.
♥️ Овлажнител за въздух Levoit – това не знам дали попада точно в категорията „хубави неща“, но силно се надявам да се окаже полезно. Тъй като вече съм малко отчаяна от непрестанното присъствие на сополи в живота ни (и след като сме пробвали около 86 вида капки и спрейове за нос), реших, че още някаква помощ няма да е излишна. Признавам, че не съм правила супер задълбочено проучване, спрях се на марката, защото вече имаме пречиствател, от който сме доволни.
Сухият въздух се оказва сериозен фактор при продължителни респираторни проблеми и се очаква, че употребата на подобен уред ще окаже положително въздействие при запушен нос, възпалено гърло, симптоми на настинка, грип или алергии. Предстои да видим дали ще проработи при нас, много се надявам да е така и непременно ще споделя след няколко седмици дали виждам ефект.
♥️ Мисля, че почти се заформи традицията да завършваме с вино (да, аз съм този последен лош човек, който не практикува dry January) и въпреки че този месец пробвах няколко страхотни български червени вина, искам да ви препоръчам едно италианско, което (макар и трудно) се пребори за първото място в личната ми класация – „Ilico“ Montepulciano d’Abruzzo DOC 2020 – перфектен баланс на цвят, вкус и аромат, едно от най-добрите вина, които опитах този сезон.
*Всички линкове са поставени за ваше улеснение, публикацията не е в партньорство с никой от изброените брандове.
Надявам се, че сте открили нещо интересно тук!
До скоро,
YoannaBlog 