Да се обичаш правилно. На събитие с подобно рекламно изречение попаднах наскоро и подминавайки го с лека досада (през февруари все някой обяснява какво, кого и кога да обичаш или пък не), се замислих колко изначално сбъркана е тази фраза, както и посланието, което върви с нея. Не знам за вас, но на мен малко ми омръзна някой да ми обяснява какъв е правилният начин за каквото и да било, какво трябва да се прави, какво още по-категорично не трябва. И тук вече далеч не става дума само за любов – по всяка тема, за всяко нещо от родителство до почистване на фурната – всеки има съвет, който непременно трябва да приложиш, иначе просто жестоко изоставаш.
Въобще всичко това май е свързано с една голяма тема, която ме вълнува напоследък – някои го наричат FOMO (fear of missing out) – или опасението да не би да пропускаш нещо невероятно, докато си почиваш на дивана вкъщи например. Усещам се как понякога леко се обвинявам, че вместо това, което правя, е можело да бъде по-добре, по-интересно, по-важно. Тогава се опитвам да се обърна към себе си и да осъзная аз искам ли това по-хубавото или просто позволявам на външния свят да ми влияе. И ако диванът е това, което съм преценила, че искам – гледам да му се наслаждавам максимално.
Другата ми топ тема този месец със сигурност е огромният скок за достъпния изкуствен интелект (hello, ChatGPT), няма как да не се запиташ за какво са ни изобщо хората вече, освен за да консумиратм разбира се. Няма нужда от творчески процес – всичко може да се генерира в пъти по-добре, отколкото в „обикновената“ човешка глава – това ли се опитва да ни „каже“ някой? Е, аз както обикновено ще съм „на въпреки“ и тъкмо заради това ще се опитам да пиша и да правя повече – защото в крайна сметка до последно ще се надявам, че съм незаменима (insert подходящо emoji here). Затова, ето ги десетте неща от февруари, които никой друг няма да ви събере на едно място:
♥️ Бяхме в Париж в месеца на любовта – какво клише. Не се снимахме с балони със сърцевидна форма пред Айфеловата кула, но пък изщраках първата си лента от около 20 години насам и нямам търпение да видя какво се е получило. Междувременно изводът ми е само един – можеш да се насладиш на момента и да си починеш дори в град като Париж, просто трябва малко да загърбиш суетата и плановете и да се пуснеш по течението – не е лошо от време да време и това да се случва.
♥️ От по-практична гледна точка (но пак във връзка с голямата любов) – купихме си сушилня и наистина не знам къде съм спала досега. Спряхме се на модел на Bosch в средния клас и след около месец сериозно ползване със сигурност мога да препоръчам (харесваме марката, имам и други уреди вкъщи и до момента няма разочарование). Оставям ви линк, ако сте на тази вълна и давам жокер, че на най-добра цена я открихме в Техномикс.
♥️ Бисквити от Entree – едно от най-вкусните неща, които съм опитвала напоследък. Безобразно вкусни са, а ако са леко затоплени във фурната – става вече нещо неописуемо.
♥️ Ракета ракия бар – от поредицата „изпитано и никога не разочарова“. Напоследък нещо като лична кауза ми е да ходя във възможно по-малко нови (поне за мен) ресторанти, тъй като все повече се отчайвам от тенденцията на повишаващи се цени и понижаващо се качество. Едно от малкото места в София, в които знам, че няма да остана разочарована, е именно Ракета ракия бар (гледам обаче да не прекалявам, за да не ми омръзне и да се чудя после къде да ходя, когато ми се хапва вкусно). Бонус точки получават и винения лист, в който присъства едно от любимите ми вина – Тамянка на изба Братанов.
♥️ Книгата Едно на Джейми Оливър или как да готвим вкусно, без да мием много съдове – нещо като мечтата на всяка домакиня (или поне моята със сигурност). Има не само основни, но и десерти – вече пробвах няколко рецепти и съм доста доволна – дава идеи за разнообразяване на менюто (ако и вие като мен имате чувството, че готвите едни и същи 5 неща непрекъснато).
♥️ Гледаме сериала Manifest по Netflix и доста се зарибих. Не е нещо гениално като идея, но на мен ми е интересен. Лека доза мистика, малко семейни драми, малко подмолни правителствени игри – има си всичко. Историята се фокусира върху пътниците и екипажа на самолет, който внезапно се появява отново, след като се счита за безследно изчезнал повече от пет години. Може би не е най-добрата идея като мен да го гледате точно преди полет, иначе всичко е точно.
♥️ Започна фестивалът Master of Art, тази година без онлайн издание, което определено ще ми липсва, но пък вече си взех билет за „Ботичели, Флоренция и Медичите“ и нямам търпение да го гледам. Проблемно е само, че знам, че след това рязко ще ми се прииска да си купя и друг билет – този път самолетен.
Други заглавия, които ми хванаха окото: „Геният на Джани Версаче“, „Маестро Енио Мориконе“, „Саграда Фамилия – предизвикателството на Гауди“.
♥️ Творчески комплект Djeco, който ни спаси от скуката на двучасовото закъснение на полета ни до Париж.
♥️ Кецове Converse Chuck 70 Vintage Canvas – обърнах интернет за високия модел и накрая реших, че не ми отиват – толкова типична история. В крайна сметка взех тези и макар че (обичайно за марката) не е като да са най-удобните на света, много ми харесват и нямам търпение за още топли дни, в които да си ги разхождам. След голямо търсене – взех ги с намаление от Buzz, но и в Answear се появяват на добра цена от време на време.
♥️ Детска книга „Момичето, което искаше да спаси книгите“ – една разкошна история за любовта към книгите, написана от норвежкия писател Клаус Хагерюп, главната героиня се казва Ана и ако трябва да съм честна – това беше основната причина да я взема. Сюжетът обаче ме изненада приятно и определено мога да ви я препоръчам.
*Всички линкове са поставени за ваше улеснение, публикацията не е в партньорство с никой от изброените брандове.
Надявам се, че сте открили нещо интересно тук!
До скоро,
YoannaBlog 