Септември не е нито май, нито август (колкото и да ни се иска). Такъв си е – малко тъжен, малко меланхоличен, ту топъл, ту студен, а тази година си е поканил за компания и един ретрограден Меркурий (това в случай, че ви е доскучало евентуално да се борите с живота).
Нямам повече мъдрости за начало, затова – да минаваме към съществената част:
♥️ Elvis – филмът вече е достъпен за гледане и в платформата HBO MAX. В ролята на един от най-великите артисти за всички времена виждаме Остин Бътлър. Не знам дали той ще вземе Оскар (дъщерята на Елвис Пресли е убедена, че тъкмо това трябва да се случи), но на мен лично много ми хареса превъплъщението му, макар да не съм детайлно запозната с живота и кариерата на Краля. Филмът е една идея по-лесно смилаем отколкото ми се искаше, но пък може ми това е ключът към успеха – след пускането по кината през юни, приблизително една пета от тези, които са закупили билет, са от Поколението Z (родени между 1996-2009 г.) – изненадващо голям брой за артист от поколението на бабите и дядовците им. На по-изтънчената публика явно също ѝ допада – на премиерата на „Елвис“ на кинофестивала в Кан тази година, той получава овации от публиката в продължение на 12 минути.
Лентата на режисьора Баз Лурман дава поле за изява и на невероятния Том Ханкс – тук той е „злодеят“ – загадъчният мениджър на Елвис полковник Том Паркър, който изиграва ключова роля в трагичната съдба на музикалната легенда. Историята, разказана от Паркър, обхваща 20 години – от началото на кариерата на Елвис до безпрецедентният му успех на фона на динамични промени в американското общество.
♥️ „Сбогуване с предмети и други живи същества“ на Цочо Бояджиев (можете да я откриете в Читалнята). Все по-често се усещам, че в кофти моменти не посягам към други книги, а точно към поезия. Тази малка книжка е като прегръдка – всичко, от което имах нужда напоследък.
♥️ „Хъшове“ отново на сцената на Народния театър – това е може би една от най-емблематичните постановки за българския театър. През последните години не се играеше, но сега отново можете да я видите и дори вече да сте го правили – горещо я препоръчвам, на мен ми въздейства изключително емоционално всеки път – енергията, която струи от сцената по време, а и след края на представлението, е просто неописуема.
♥️ Тренч от Sezane – една от най-добрите ми покупки на всички времена, що се отнася до дрехи. Качеството е наистина изключително, а любопитен факт е, че този, както и доста други модели на Sezane всъщност се произвеждат в България. Минусът е, че цената в момента е доста по-висока от тази, за която го взех аз преди 2 години, но все пак бих казала, че си струва, защото това е супер класически модел, който никога няма да излезе от мода и със сигурност ще издържи във времето.
♥️ Cellar 52 – едно сравнително ново място за любителите на виното, на което си струва да отделите достатъчно време и внимание. Намира се на ул. Оборище 52 и през уикенда сервират интересни брънч предложения, както и селекция вина, които се предлагат на чаша. Ние пробвахме бутилка шампанско, което беше повече от чудесно (и на съвсем достъпна цена). Определено бих препоръчала.
♥️ Voya Beach Resort – изпратихме лятото подобаващо и тази година. Всъщност открихме и закрихме сезона по много сходен начин – в голям all inclusive комплекс – нещо, което до сега винаги съм избягвала. Разбрах обаче, че и тук си има тънкости и взе, че ни хареса в крайна сметка 😄 Хотелът е съвсем нов, което определено е плюс, интериорът е много изискан (определено най-луксозното място, на което сме били, но без онова неприятно чувство, че всичко е прекалено лъскаво, а ти не си на място), а храната – разнообразна и превъзходна. Цената в края на сезона е повече от приемлива предвид наистина страхотното качество, което получавате.
♥️ „Денят, в който пастелите си тръгнаха“ от Дрю Дейлоут бях купила отдавна, но поради някаква причина все не стигахме до нея. Наскоро Ана сама си я намери в един шкаф и започна да рисува пастелите още преди да сме я прочели. Историята е много забавна, а оформлението на книжката е просто разкошно.
♥️ Бижута от nula. – заглеждам ги отдавна, но на последния Mish mash fest най-накрая успях да пробвам и си тръгнах с една сребърна халка, която е много нежна, почти незабележима, но на мен точно това ми хареса. Харесах и един пръстен с възел, който може би ще е следващото ми попълнение.
♥️ Турски ресторант „При майстор Ибо“ – намира се на ул. Пирински проход 36 в кв. Борово и храната е просто съвършена. Отивайте, пробвайте хумус кебап и турски хляб и после може да ми благодарите.
♥️ Отдавна не сме имали песен за финал, така че – време е:
*Всички линкове са поставени за ваше улеснение, публикацията не е в партньорство с никой от изброените брандове.
Надявам се, че сте открили нещо интересно тук!
И не забравяйте, че в края на тази седмица имаме да свършим една доста важна работа.
До скоро,
YoannaBlog 