Привет, привет! Така като гледам развитието на блога – скоро ще мога да го прекръстя на Моите 10 блог, така или иначе само те го крепят напоследък (да се чете от около година-две). Иска ми се да е малко по-различна ситуацията, да имам малко повече време за него и историите, които все чакат да бъдат разказани, но това е положението за момента. Няма да обещавам, но ще се постарая поне за италианското приключение този месец да споделя по-подробно в скоро време (все пак беше и първото ни с Ана). В днешната „селекция“ ще включа от него само едно, но много, много важно нещо, което категорично не е за изпускане във Венеция. Ще има и разни други важни и маловажни неща, които непременно трябва да стигнат до вас. Заемам се с тази отговорна задача веднага.
♥️ Колие от Nadya Ofan – отдавна не ми се беше случвало да видя нещо и да мига да си помисля, че трябва да го имам. Това колие ми „проговори“ на един Миш маш фест и съм сигурна, че с него ще ми е вечно лято.
♥️ Gypsy chica гривни – бохо гривнички за лятото, най-важна ми е тази за глезен – слагам я и вече никакви дъждове не могат да ме разубедят, че лятото е тук. И ще я сваля около средата на октомври. Взех си и две стандартни гривни, като всички могат да бъдат изработени в цветове по ваш избор, цените са супер, изобщо – нямам никакви забележки.
♥️ Ленени рокли от Оysho – имам вече две и съм много доволна от качеството – тази на снимката е от миналата година и е супер дори след многократно пране. Платът е приятен на допир, не прозира, а и просто няма по-комфортна материя за лятото от лен, обожавам го с всичките му гънки и несъвършенства.
Картите на Клевър бук много харесваме по принцип, тези са „профилирани“ за път, макар че според мен по време на пътуване точно е малко сложно да се ползват, защото има писане с маркер, което в движение си е леко предизвикателно. Все пак са занимателни, компактни са и уплътнихме 2 часа във влака за Венеция с тях, така че ги броим за успешни.
♥️ Gelato di Natura Venice – подобна класация става все по-трудна, но да кажем, че това място е в личния ми сладоледен топ 3. Пистакио е задължително да се пробва, въобще не знам как да ви го обясня това съвършенство във фунийка – просто като се сетя и искам да се върна за още един – нищо повече.
♥️ „Където пеят раците“ от Дилия Оуенс (изд. Лабиринт) е първата книга, която прочетох тази година. Това може да не прозвучи странно за всекиго, но за човек като мен, който обичайно чете по 30-40 заглавия годишно, си е направо срамно. Не знам какво се случи през последните няколко месеца, обаче просто не се получаваше – все се отнасях нанякъде и така и не успявах да завърша никоя от започнатите книги. Имам си своите доводи по въпроса, размишлявам си върху тях и лека-полека се опитвам да се върна в “правия път”. Едва средата на годината е, може пък и да наваксам през оставащите месеци, но сега е ред на няколко думи за „Където пеят раците“ – една от най-търсените книги в Амазон за последните години. Чете се леко и неусетно, има не е един и два истински трогателни момента и макар че не бих я определила като шедьовър – книгата ми хареса.
За какво става дума? Малката Кая, изоставена съвсем невръстна първо от майка си, която си тръгва, без дори да се обърне, после от братята и сестрите си и накрая от баща си, несретника, който отмъщава на най-близките си за своите провали, е в центъра на повествованието. Тя не се предава, отказва да се възприема като жертва, оцелява в малката къща насред мочурищата напук на обстоятелствата, преглъща горчилката на предателствата и самотата и се научава да разчита езика на природата и да общува със света според правилата, които определя тя.
♥️ Градска художествена галерия „Асен и Илия Пейкови“ в Севлиево посетихме заради изложбата на мой приятел – Добромир Нешев (работата му може да разгледате и тук, макар че на живо творбите са в пъти по-впечатляващи със своите детайли и прецизност, така че ако имате път в района – непременно се отбийте лично). Честно казано, приятно се изненадах от галерията като цяло (и това най-вече благодарение на изключително любезния служител, който ни посрещна там и който с истинско желание и ентусиазъм ни разведе вместо само да ни таксува за вход) – част от постоянната експозиция са творби на Асен и Илия Пейкови, чиито имена носи галерията (и признавам, аз не познавах до момента). Асен Пейков живее и твори в началото на XX век не само в България, но и в Италия и всъщност е доста популярен там. Негова скулптура на Леонардо да Винчи може и днес да се види на едноименното летище във Фиумичино до Рим, а в италианската столица има и площад на негово име. Брат му Илия Пейков пък може да бъде определен като един от пионерите на космическата живопис. Творбите му са наистина забележителни, може да се каже дори революционни, особено предвид че са създавани през 40-те и 50-те години на XX век.
♥️ Бирария Камбаната намерих случайно наскоро във Велико Търново и останахме много доволни от обслужване (беше направо светкавично предвид пълното заведение), цените и храната – пробвахме няколко неща от обедното меню и всичко беше супер. Съвсем непретенциозно, но ако минавате през Търново – може да се пробва за бързо хапване.
♥️ Слънцезащита за деца от Wooden spoon ползваме вече втора година и съм много доволна, доказала се е във времето като изключително ефективна – случвало се е аз намазана с нещо друго да поизгоря, но не и Ана с този продукт. Стараем се да подновяваме често и досега не е имало случай дори на зачервяване. Бих я ползвала и аз, но ми се струва една идея по-мазна, отколкото ми се иска (особено за лицето). Плюс е също, че не оставя бял филм (макар че аз не мога да я определя като съвсем ”невидима”), както и разбира се натуралният състав. В категория ”слънцезащитни продукти за деца” със сигурност е най-доброто, което сме пробвали.
♥️ Вино и светулки. Тази последна точка е малко по-особена този път. И доста по-лична. Напоследък всичко около мен се движи с някаква бясна скорост, а на мен сякаш ми е все по-трудно да действам с това темпо. И просто реших да направя обратното. От седмица сме в Априлци и най-ползотворното, което успявам да “свърша” тук, е следното: вечер, когато всички са по леглата, а навън е захладняло, взимам една жилетка, чаша вино, сядам на шезлонга и единствена компания са ми светулките. И наистина не правя нищо друго – търся ги, гледам ги, изпускам ги от поглед и пак отначало, докато ми стане твърде студено на босите крака или докато започнат да ми натежават клепачите. Може да се нарече някакъв вид медитация, не знам, но после си лягам с малко по-чисто съзнание и малко по-подредени мисли. С тези редове искам просто да ви напомня да си откриете вашето нещо – каквото и да е то, с което да разпускате пълноценно, защото ми се струва, че да се „изключиш“ от света стана най-големият лукс на нашето време. И сме длъжни да си го позволим – поне от време на време.
*Всички линкове са поставени за ваше улеснение, публикацията не е в партньорство с никой от изброените брандове.
Надявам се, че сте открили нещо интересно тук!
До скоро,
YoannaBlog 