Май започна с люляци, брани ”под път и над път”, мина през божурите от двора на баба, които все пак успяха да стигнат до мен, макар и не аз до тях, и завърши с маковете и морето. Цял месец се изниза като миг сред задачи, празници, приятели и усмивки. Май винаги така прави и въпреки това (а може би тъкмо заради това) толкова много го обичам.
А тази година и заради всичко това:
♥️ Първите ми Birkenstock (взех ги от Answear преди няколко месеца на доста добра цена – летни обувки се купуват през зимата – потвърждавам). Отне ми известно време да ги приема, само до преди няколко години щях да се изсмея при мисълта да обуя нещо подобно, обаче като един истински Близнак сега мога да ви кажа – нищо не е константно. Към днешна дата ги обожавам, не искам да обувам нищо друго до октомври и планирам да си взема (поне) още един чифт.
♥️ Така и не успях да изгледам филма „Слава“, когато беше в кината, но в началото на месеца случайно го засякох по БНТ и няма как да пропусна да ви го препоръчам. Актьорската игра на Маргарита Гошева и Стефан Денолюбов е на световно ниво, а сюжетът не е до болка изтъркан, макар и да засяга добре познати проблеми и човешки взаимоотношения. Кантонерът Цанко Петров намира милиони левове на влаковите релси, решава да ги предаде на полицията и в замяна е награден с нов ръчен часовник. Скоро обаче подаръкът спира да работи, a Юлия Стайкова, която е пиар на Министерството на транспорта, е загубила стария му часовник. Петров започва отчаяна битка не само за стария си часовник, но и за изгубеното си достойнство.
Филмът може да се гледа в платформата за българско кино Neterra.
♥️ ПОПАГАНДА е онлайн пространство за изкуство, култура и история, от което съм научила на едно и две любопитни, полезни и обогатяващи неща и е истинска глътка свеж въздух на фона на това, което наричаме медии през последните години у нас. Нови материали публикуват всяка събота, препоръчвам да хвърлите един поглед.
♥️ Новата книга на Фредрик Бакман – „Победителите“ (изд. Сиела)
Предполагам знаете, че старателно избягвам да включвам тук „непроверени“ места/неща, обаче съм силно убедена, че за Бакман и последната книга от трилогията Бьорнстад може да се направи изключение.
*В момента може да се закупи на щанда на издателството (17) на Пролетния базар на книгата в парка пред НДК.
Една книга не стига за тази малка история за големите въпроси. Какво е едно семейство? Какво е един хокеен клуб? Какво е една общност? И какво сме готови да жертваме, за да ги защитим?
Минали са две години, откакто се случи онова, за което никой не иска да мисли. Всички се опитваме да продължим напред, но в този край на гората има нещо, което така и не ни позволява да го направим. Ние сме град с мъка в сърцето и насилие във въздуха, обичаме приказки с щастлив край, но дълбоко в себе си от самото начало знаехме, че този няма да е такъв.
Всичко започва с буря и приключва с огън. Някой, който дълго време е бил далеч, се прибира. Някого го погребват. Някой се влюбва, някой мечтае за НХЛ, някой мечтае за отмъщение. Някой спи гръб до гръб с най-добрата си приятелка, някой се опитва да закърпи брака си и някой – да спаси децата си. Някой мрази, някой се бие, някой грабва огнестрелно оръжие и се отправя към хокейна зала.
Не всичко, за което сме се борили, ще оцелее. Не всички, които обичаме, ще остареят.
Така че какво е едно семейство? Един хокеен клуб? Една общност? Те са сборът от всички наши избори. И какво сме готови да жертваме, за да ги защитим?
Всичко. Просто всичко.
♥️ Кашпа от Pepco – тази дама ми е много на сърце. Оригинално е сива, но я ”подобрих” с бяла спрей боя и сега я харесвам дори повече. Води се кашпа и не може да се пълни директно с вода, но реших проблема с чаша вътре и така все пак успя да приюти доволно количество божури.
♥️ „Скучно ли ти е, Мони“ (изд. Мармот) дойде тъкмо навреме за започващата лятна ваканция и в опит да ни помогне да разберем какво да я правим тази скука, която неизменно се появява (дори и човек да се старае, с работа от 9 до 18 и дете вкъщи, тя си е направо неизбежна). Книжката се предлага и в комплект със занимателна книга „Да играем с Мини Мони“, която със сигурност ще удари едно рамо в борбата със скуката 🙂
♥️ „Място наречено другаде“ е едно от най-новите заглавия в театралния афиш (играе се в Младежкия театър, в ролите – Боряна Братоева и Петър Антонов). Успях да отида още на премиерата и да ви кажа – това има значение. Има едно особено вълнение във въздуха преди театрална премиера, сякаш всички са оставили грижите и проблемите си и са дошли с отворени сърца за един истински празник.
„Място, наречено другаде“ е най-новият текст на Яна Борисова, чието творчество безкрайно харесвам и нямаше как да пропусна да гледам постановката. А тя е съвсем като за месец май – на моменти лека, небрежна и неангажираща, на моменти забавна, на моменти с фино прокрадваща се тъга.
♥️ Детски рокли от Next – вече няколко години това са любимите ни рокли (всяка година пускат сходни модели на цена около 20-25 лв, което смятам за чудесна оферта, особено предвид, че Ана ги носи по няколко сезона, перат се постоянно и остават в чудесна кондиция въпреки това). Във физическите магазини на Next в София няма голямо разнообразие, опциите онлайн са доста повече.
♥️ Тамянка 2021 на Uva Nestum – съвсем наскоро бяхме на дегустация, посветена само на сорта Тамянка във Vino Orenda и смело мога да кажа, че това са едни от най-интересните вина, които съм опитвала. Тамянката претърпява истински възход през последните години, все повече изби ѝ обръщат внимание и правят наистина чудесни вина от нея.
Винарната Uva Nestum се намира край град Гоце Делчев, в долината на река Места, между планините Пирин и Родопи и е известна по-скоро с червените си вина, но, повярвайте ми, тазгодишната им Тамянка определено заслужава внимание. Виното е фино и доста по-леко и свежо от много други представители на този сорт.
♥️ Морето през май е безброй макове, празни плажове, спокойствие и уют – все едно се прибираш вкъщи и някой те чака с цялата си безкрайна обич.
Бяхме на Иракли, където най-хубавото със сигурност не е комплексът, който се появи там преди няколко години. Ядохме торта на плажа в компанията на няколко чайки и няколко немски туристи, за които явно периодът си е супер за къпане в морето. Иначе – отседнахме в хотел Miramar в Обзор и като цяло впечатленията ми са доста положителни (не е моето нещо принципно, но с дете all inclusive ще си е голямо удобство, не мога да не призная). Открихме сезона рано-рано, времето почти през целия ни престой беше супер за плаж (и не толкова за къпане, но това зависи от нивото на смелост), с две думи беше си абсолютен разкош и сега се чудя само как да сътворя отново един подобен уикенд в най-скоро време.
*Всички линкове са поставени за ваше улеснение, публикацията не е в партньорство с никой от изброените брандове.
Надявам се, че сте открили нещо интересно тук!
До скоро,
YoannaBlog 