Ноември започна със слънце, изпратихме го със сняг – определено си имаше от всичко. Междувременно избрахме президент, парламент, а кой знае – скоро може и правителство да има, нищо, че звучи вече малко екзотично. Бях за уикенд в Италия, после (сигурно от мъка) се разболях и така почти пропуснах, че месеца свършва. Затова, макар и с ден закъснение – „десетте най“ за ноември идват с коледен дух и опит за пренебрегване на мисълта, че остават към 6 месеца до лятото.
♡ Стъклени играчки за елха от Социално предприятие за хора с увреждания в Пловдив – това бяха първите (и почти единствените) играчки, с които украсихме елхата тази година. Ана също много ги хареса, а и вече е достатъчно голяма, за да не настръхвам всеки път като минава покрай елхата. Видях, че доста голяма част от асортимента е изчерпана, но все още има наличност от някои играчки. „Социално предприятие за хора с увреждания“ – Пловдив има за цел да подобри интеграцията на хората с увреждания в обществото, както и начина и качеството им на живот. Освен това, в ателието за стъклени играчки работи единственият в България майстор по стъклодухане, който предава занаята си на хората с увреждания в предприятието.
♡ Поредица детски книги Агата (изд. Мармот) – все още имаме само една книжка от поредицата, но със сигурност предстои да увеличим колекцията. Малката Агата бързо ни стана любимка и честно казано – дори на мен ми е интересно да проследим цялата ѝ история.
Подходяща е за деца над 4-5 г., тъй като е с повечко текст, а малкият формат я прави удобна и за самостоятелно четене.
♡ Ресторант Piatto collezione (София, ул. Верила №5) – най-накрая нов италиански ресторант, който мога да ви препоръчам. Напоследък се усещам, че все по-рядко ми се ходи на нови места, защото много често това води до разочарования. За щастие, случаят с Piatto Collezione е съвсем различен. Имат разнообразно меню, от което ние пробвахме телешкото карпачо и два вида пица – нямам никакви забележки, всичко беше отлично (Карпачо пробвах за първи път и нямам база за сравнение, но много ми допадна, а пицата е сред най-добрите, които могат да се открият в София). Обслужването е добро, ненатрапчиво, интериорът е стилен, изобщо – бих се връщала с удоволствие.
♡ Гривна mama от Vintage summer – знаете, че Vintage summer са ми слабост, дори има лека вероятност да ви е омръзнало да ги хваля постоянно, но този път имат имат съвсем различен продукт, който нямаше как да пропусна. Гривните с надпис mama са ръчно изработени в Германия и са с 24-каратово златно покритие. Според мен са и чудесен подарък за всяка майка, която искате да накарате да се почувства малко по-специална.
♡ Рецепта за паста Оrecchiette – че наскоро бях в Пулия, вече знаят всички, но това, което не ви е известно е, че се върнах от там с килограм паста от една баба и сериозна доза нетърпение да я оползотворя. Първият ми опит беше лека импровизация, но (изненадващо за мен) се получи доста успешно, затова споделям и рецептата:
- около 300 гр паста orecchiette (може и да е друг вид, разбира се)
- 100 гр чоризо
- 1-2 шепи чери домати
- зехтин
- 2 с.л. маскарпоне
- пармезан
Сгорещяваме зехтина и в него запържваме чоризото за около 7-8 минути и го отделяме настрани. Междувременно сваряваме пастата, като запазваме част от водата, в която е приготвена.
Слагаме в тигана чери доматите и задушаваме на среден огън, като ги притискаме леко, за да пуснат течността си (около 5 минути). Добавяме и малко от водата от пастата, както и малко сол. Когато течността се редуцира наполовина, добавяме пастата и чоризото и разбъркваме добре. Изключваме котлона, добавяме маскарпонето и отново разбъркваме. При сервиране настъргваме пармезан и после си облизваме и вилицата, и пръстите.
♡ Катък и крема сирене от Багри – като стана дума за храна, крайно време е да споделя нещо, на което се наслаждавам от около два месеца. Вече съм ви разказвала неведнъж за ферма „Багри“, но тези продукти заслужават специално внимание. Първо, аз съм маниак на тема „катък“, приготвянето му (което, повярвайте ми, е доста по-различно от това да смесиш кисело мляко и натрошено сирене) и, разбира се – консумирането му. Макар че занаятчийският катък на Багри няма много общо с това, което помня от детството си (и обожавам), той определено е най-добрият вариант, който съм откривала на пазара.
Крема сиренето също не е това, на което сме свикнали да купуваме в супермаркета – по-вкусно е. Горещо ви препоръчвам да ги пробвате. Аз в последно време се зареждам с техните продукти от ebag.bg, тъй като основно от там пазарувам за вкъщи.
♡ Ароматна свещ Epoque с аромат на бор* – стане ли по-студено, у нас постоянно горят свещи, нищо че Ана постоянно се изживява като рожденичка и обикаля да ги гаси – рисковете на професията. Наскоро от Epoque ми изпратиха някои от свещите си и за да ги включа тук, значи наистина съм впечатлена – ароматът е просто разкошен и доста траен, което е не по-малко важно. Свещите идват в стъклена 200-грамова опаковка, ръчно излята и ръчно декорирана е в България и е с живот около 40 часа, което е повече от чудесно.
♡ The Body shop Love & Plums – принципно ходя в магазина на марката по веднъж годишно, преди Коледа – празничните им серии са просто велики. Този път се задоволих само с един душ гел от серията, но не знам дали ще удържа положението, понеже ароматът е просто феноменален.
♡ Мини плодови курабийки с шоколад и лешници от Курабийница* – вече няколко пъти сме ги получавали като пратки от бранда и сигурно още толкова сме ги купували, Ана много ги харесва и аз си признавам, че съм изключително доволна от този факт. Не съм маниак по темата захар и деца, но много ми се иска да ѝ помогна да си изгради вкус към качествените продукти и да не посяга много-много към „боклуците“. И не, доводът „ние все био курабийки сме яли“, не важи за мен – вярвам, че сме длъжни да направим каквото можем, за да научим децата си на по-добри хранителни навици (защото нека бъдем честни – нашето поколение съвсем не е израснало с такива), а това става с малки стъпки всеки ден. Понякога дори под формата на курабийки.
♡ Бейзболнa шапкa New York Yankees – това между мен и шапките с козирка се разви доста бързо и като единствен виновник мога да посоча Ицо 😆 Не че нещо конкретно е направил човекът, просто от години доста носи такива и в един прекрасен ден (в който пък косата ми не беше чак толкова прекрасна) взех една от неговите шапки, за да изляза набързо. Кой да предположи, че това ще прерасне в новата ми любима вещ?! Тази от снимката взех от Answear, но вече не я откривам (моделът обаче е като на тази тук – с възможност за регулиране, което много важно за мен, универсалните почти никога не ми пасват добре).
*Продуктите, отбелязани с този знак, са ми изпратени като подарък. Публикацията не е в партньорство с никой от изброените брандове
Надявам се, че сте открили нещо интересно тук!
До скоро,
YoannaBlog 