Ако трябва да съм напълно честна – нямам много ясна представа какво се случи, кога мина октомври, какво точно правих – всичко ми е малко в мъгла. Идва нов месец, очаквам го с малко трепет, с малко притеснение, с малко радост, с малко тревога – напоследък е така, палитрата от емоции никога не е еднообразна. Но засега да се придържаме към октомврийския списък, взимайте по един зелен сертификат и му се наслаждавайте.
♡ Постановката „Сирано дьо Бержерак“ в ТБА (реж. Стоян Радев) беше естественото продължение след Лекция 3 на Камен Донев, която гледахме миналия месец. Историята на Сирано оживява, поднесена в брилянтен стих, който в превода на Веселин Ханчев и сценичната версия на режисьора Стоян Радев запазва както свежестта на хумора, така и красотата на авторовото слово. Класическата пиеса на Едмон Ростан звучи все така актуално, а Камен Донев със своя неподражаем стил я прави още по-жива, цветна и вълнуваща.
♡ За книгата „Твоето компетентно дете“ Йеспер Юл вече неколкократно споменавах, но държа да я включа и тук. Принципно съм доста скептична към книги на тема „родителство“, имам някои добри попадения, но повечето, които съм подхващала (още от периода на бременността насам) се оказваха доста разочароващи, с твърде много празни приказки и не особено приложими съвети. Тук обаче става дума за нещо съвсем различно.
В „Твоето компетентно дете“ Юл твърди, че децата умеят компетентно да изразяват чувствата си от самото си раждане и са готови да съдействат, а родителите са тези, които трябва да се вслушват и да се учат от децата си. А когато общуването с децата ни кара да се чувстваме недооценени, причината почти винаги е в нас. За мен книгата беше до голяма степен отрезвяваща, изключително ценна и със сигурност ще се връщам към нея и занапред. Може би уцелих момента и затова толкова ме впечатли, не съм сигурна – напоследък съм в някакви непрестанни чуденки как се справям, дали изобщо се справям, откривам грешките си на ежедневна база, старая се да поправям поне част от тях. Рядко си позволявам подобни обобщения, но тук бих казала, че това е книга, която всеки родител трябва да прочете.
♡ Филмът „Мъдростта на травмата“ (все още има прожекции в Дом на киното) за мен се яви като естествено продължение и надграждане на темите от книгата. Ние сме може би първото поколение, за което почти всяка информация е толкова достъпна, че би било наистина срамно да не се възползваме от това най-вече за едно – да бъдем малко по-добри.
Във филма се засягат доста теми, които са много полезни от родителска гледна точка, но и не само – за огромното значение на привързаността, на близостта от една страна, както и от друга – на връзката ни със самите себе си, която е може би една от най-важните, за които имаме да се грижим; за гнева и начините да се справяме с него, да го приемаме като нормална човешка емоция и да не се крием от него, защото именно тогава идват пагубните последици; за това колко е важно да създадем у себе си пространство не само за хубавите емоции, а за всички, като по този начин на трансформираме енергията на травмите (които всички имаме под една или друга форма) в енергия за живот.
Канадският лекар д-р Габор Мате ни дава една съвсем нова визия за общество, което е информирано за ефектите на травмата, в което родители, учители, лекари, законодатели и държавници, не се опитват само да поправят поведението, да поставят диагнози, да потискат симптомите и да осъждат, а се стремят да разберат източниците, от които извират тревожните поведения и болести в наранената човешка душа.
♡ Време е да разведрим малко обстановката с един винен магазин/бар – La Cave du Moulin (София, ул. Солунска 33), за чието съществуване разбрах от Ирена – моята италианска сродна душа, с която този път се отдадохме на френски вина. Пробвахме бутилка пенливо, както повелява нашата традиция, но тук често правят интересни тематични събития, имат и варианти за дегустация, като вие определяте броя на вината, а на на място ще ви посъветват каква да е последователността им , ако имате нужда. Реално има само две маси, така че е силно препоръчително да направите резервация предварително.
♡ С апартхотел Casa de Oro започна тазгодишния октомври и като се замисля май това бяха едни от най-блажените ми дни през цялата година. Отдавна ми се иска да отидем в Созопол извън сезона, когато той да си е само наш, да се разхождаме из Стария град, да пием вино на плажа с шапки и пуловери. Отметнахме всичко от изброените, изгледахме един сезон на La casa de papel, хапнахме на любимото ни място, където винаги ни посрещат като част от семейството (неведнъж съм го препоръчвала – Панорама Св. Иван) и се прибрахме с наистина презаредени батерии.
Колкото до самия хотел – Casa de Oro e разкошно местенце, намира се в местността Буджака и интериорно отговаря на всички изисквания, които бих могла да имам. Признавам, че не бих платила цената за нощувка в активния сезон най-вече защото тогава почти не прекарваме време в хотел, без значение къде сме отседнали. Извън сезон обаче ситуацията е друга – сумата е доста по-приемлива, а и реално сме излизали от апартамента за по два-три часа на ден, т.е. бих казала, че определено си струваше да се любуваме на разкошната гледка от терасата и на комфорта на самия апартамент.
♡ Брънч в Космос – само ще ви кажа, че за последния месец ходих два пъти само заради яйцата Бенедикт (измислили са им много добро име, наистина са космически). Мисля, че има леки разлики в менюто всяка седмица, но като цяло можете да очаквате типичното за Космос безкомпромисно качество на храната и чудесно обслужване. Нямам никакви забележки, което не помня кога последно ми се е случвало.
♡ Рокля от Denina Martin Collection – може би една от най-красивите дрехи, които са влизали в гардероба ми. Материята е изключителна, изобщо – качеството се усеща още при първия допир. Друг плюс, който също искам да отбележа, е опцията за безплатна доставка и връщане – признавам си, че на мен тези неща страшно много ми влияят на решението за покупка. Сега остава само да се осъществят всички хубави поводи, на които искам да си я нося, така че в тази графа определено ще имам нужда от стискане на палци.
♡ Козметика от Avant (от Кибрит, тази кутия вече не е налична, но в момента имат също много добра оферта с друга марка – Jorgobé). Тук си признавам, че бях абсолютно повлияна от всички суперлативи за Avant, на които се нагледах из социалните мрежи (а аз, разбира се, бях доста скептична, но така или иначе си търсех нов крем за лице – реших да им дам шанс). Ползвам продуктите ежедневно вече около месец и честно казано – не мисля, че някога съм била толкова впечатлена от козметика. Кутията включваше озаряваща и възстановяваща нощна маска за очи, интензивна нощна грижа, озаряващ праймър с колаген и дневен крем с хиалурон (а цената беше около 50 лв., което е просто чудесно, предвид редовните цени на бранда). Продуктите си паснаха перфектно с моята кожа, а това, че усещам действието им, ме кара да съм супер редовна в употребата (особено сутрин – по принцип като не излизам от вкъщи малко ми куца мотивацията да си сложа дори един крем). Именно дневният крем ми се превърна в абсолютен фаворит, има страхотна, лека текстура, която обаче хидратира добре. Осъзнах, че в този един месец, откакто ползвам Avant, много по-често излизам без абсолютно никакъв грим (той и по принцип не ми е някакъв приоритет, но СС крем и спирала ползвах почти ежедневно, сега това ми е опцията за „специални случаи“. Хем не ми се иска да прекалявам със суперлативите, хем не мога да си кривя душата – това е определено най-добрата грижа за кожата, която съм имала до момента.
♡ „Преводачът на света“ от Теа Монева (изд. Жанет 45) – напоследък четенето никак не ми върви, имам си такива периоди почти регулярно, но зациклянето вече е доста сериозно. Причините горе-долу са ми ясни, но това е тема на съвсем отделен разговор. По-важното в случая е, че стиховете на Теа Монева успяха да ме докоснат (колкото и банален и изгубил стойността си да звучи този израз) така, както скоро нищо не беше успявало. Аз имам малко странни взаимоотношения с поезията, на приливи и отливи, ту ми омръзва, ту ми дава смисъл, какъвто не откривам никъде другаде. Тук обаче беше нещо като любов от първия ред (почти буквално.
♡ Концертът на Любо Киров в Арена Армеец беше най-близкото до „старото нормално“ преживяване, което съм имала от много време насам. Няма да ви го преразказвам, само ще ви поздравя с една от любимите ми негови песни:
*Всички линкове са поставени за ваше улеснение, публикацията не е в партньорство с никой от изброените брандове.
Надявам се, че сте открили нещо интересно тук!
До скоро,
YoannaBlog 