Моите 10: септември 2021

Септември доведе есента с пълна сила (макар че всички се надяваме на още поне няколко парченца лято). Освен красивите гледки, друго, което не може да му се отрече на този сезон, е разнообразието от събития. Аз със сигурност предпочитам безвремието на лятото, но това е положението – уча се да търся хубавите неща по всяко време. Понякога е много трудно, а понякога идва септември и още в средата на месеца съм препълнила списъка. Май е редно да му благодаря за това все пак (а ако отпусне и още няколко хубави дни за море – можем да бъдем приятели завинаги).


Лекция 3 на Камен Донев – „Възгледите на един учител за силата на словото“ (предстоящи дати има за Шумен, Русе и през ноември – отново за София).

Емблематичните лекции на Камен Донев стигнаха до трета част, която е посветена на съдържанието, формата, намеренията и видоизмененията. Аз ще гледам постановката тази вечер в парка на Военната академия, затова тук ще добавя думите на самия „учител“ – със сигурност ще са по-точни:

Всички наши копнежи, желания и надежди често потъват в бездната на времето или повяхват в задуха на ежедневната дребнавост. И така, човекът, попреминал зрялата възраст, един ден се събужда и пита сърцето си: „Успях ли да направя това, което исках… щастлив човек ли съм… спокоен ли е духът ми…“

Има едно огънче в човека, което винаги го кара да прави това, което трябва. То не се интересува от логиката, дали е правилно или не, днес ли да го сторя или утре… Това огънче напълно безотговорно и честно просто гори, осветявайки същината на дадения човек.

В крайна сметка се оказва, че единствената утеха на човека е добрата дума. Връщайки се назад в живота си, виждаш колко важно е било да бъдеш чут и да чуеш човека срещу теб. Разбираш силата на словото, която е несравнима с която и да било друга сила. Осъзнаваш величието на човешкия дух, издигнал се високо благодарение на словесността.

Камен Донев

♡ Като заговорихме за словото – нека продължим с новата стихосбирка на Цочо Бояджиев „Епистолариум“ (от Издателство за поезия ДА). Все по-малко са хората, които толкова силно ме впечатляват с начина, по който боравят с думите. Аз може и да не съм най-големият „разбирач“ на тема поезия, но напоследък все повече ценя смисъла, който откривам в толкова малко редове. Не знам дали бих могла да я препоръчам на всекиго, но вярвам, че книги като тази сами те намират – ако имаш късмет – точно когато трябва.

Вила Арборетум Тетевен – вече разказах доста за това място в Instagram, но няма как да не го направя и тук. Като се замисля – буквално на пръсти се броят местата, на които съм отсядала и основното, което съм мислила, е било кога ще се върна. Е, точно това ми се случи преди няколко дни, та споделям съвсем пресни впечатления.

+ страхотна гледка – хотелът е разположен над Тетевен, сред борова гора и наистина е супер спокойно
+ стаите са просторни, баните също; леглата са изключително удобни, което за мен е все по-важно
+ храната е разнообразна, не е нещо впечтляващо, но всичко, което пробвах, беше вкусно
+ СПА центърът не е голям, но пък е с разкошна гледка от джакузито; има и допълнителни кърпи за ползване там, което определено бонус
+ има много симпатичен детски кът с доста играчки и книжки, както и библиотека за „големи“
+ хотелът е разположен в близост до началото на екопътеката за водопад „Скока“ – има и възможност за разходки сред природата, ако това ви се прави

– няма минибар/хладилник в стаята
– няма никаква поставка за тоалетни принадлежности в банята
– вечерята започва в 20.30, което ми се струва малко късно
– в стаите (или поне в нашата) се чува музиката от ресторанта (която в самия него всъщност не е никак силна, т.е. беше ми малко странно как се получава, но със сигурност това не е много приятно).

Гложенският манастир се намира на около 10 км от Тетевен и може да съчетаете посещението му с престоя в хотела. Светата обител се намира на 870 м надморска височина, благодарение на което от там се разкрива наистина страхотна гледка. Той е един от старинните български манастири и има многовековна история. Смята се, че е създаден през 13-и век от киевския княз Георги Глож, който се преселва по тези места с разрешение на цар Иван Асен II. Смята се също, че князът е дал и името на съседното село Гложене. В средата на 19-ти век Гложенският манастир дава убежище на редица наши революционери, сред които и Васил Левски.

До манастира се стига с кола, но на места пътят е доста тесен и разминаването може да бъде леко кошмарно – имайте го предвид.

Парк-галерия „Оригиналите“ се намира на около 70 км от София. Изложбата представлява частна галерия на открито, край с. Осиковица, цената за вход е 5 лв. На площ от няколко декара са разположени над 50 скулптурни модела на Павел Койчев, правени в периода 1967-2014 г. Тук е и къщата-скулптура „Градежът“, която е изработена изцяло от естествени материали и също може да бъде разгледана. Първоначалната идея е била за екоселище от подобни къщички в района на нос Калиакра, но тъй като не е намерен инвеститор, проектът е реализиран в този си вид (само с една голяма къща) край село Осиковица.

Скулптурите са оригиналите модели, от които се изработват калъпи за отливане от бронз. Всичките са бели на цвят, покрити със смола, за да са устойчиви под открито небе. През 2009 г. Павел Койчев прави тук и инсталацията „Водна паша“ – скулптурна група от човешка фигура и овце, разположени в средата на малко езеро, за която към днешна дата има идея да бъде направена в Борисовата градина в София.

От София пътят до „галерията“ е основно по магистрала Хемус, но ние идвахме от Тетевен и навигацията доста обърка положението – карахме по черен път, който ни отведе до ограда, която трябваше да прескочим, за да намерим „Оригиналите“. Определено си струваше, но ви препоръчвам да проучите (по-добре от мен) маршрута, ако решите да ходите до там.

Стюардесата (The Flight Attendant) е последният сериал на HBO, който по моя стара традиция изгледах точно за един ден. Касандра Боудън (Кейли Куко, която е наистина впечатляваща в ролята) се събужда в хотелската си стая в Банкок след пиянска нощ с труп до себе си и без идея какво се е случило. Сюжетът е интересен, актьорският състав не ми е до болка познат и като цяло съм доста доволна от сериала. Оценка – да кажем 7/10.

Coffee Syndicate е ново място в София, където има жестоки еклери (като се замисля – може би най-хубавите, които съм пробвала – препоръчвам този с малини и крем пистакио), страхотно кафе и класически коктейли с малко по-интересен прочит. Интериорът е индустриален, мястото е много приятно и спокойно денем – идеално за няколко часа работа, но също така и за коктейли след работния ден (от четвъртък до събота, в другите дни затварят по-рано). За последните 2 седмици ходих около 5 пъти – мисля, че това е достатъчно показателно колко ми харесва мястото. Единственото, което ми липсва, за да го нарека перфектно, е нещо солено за хапване.

Природонаучният музей в София (бул. Цар Освободител I) не е някаква новина, но напомням, в случай, че си търсите занимания с малчуганите за предстоящите по-студени дни и не ви е хрумнало все още. Тук се съхраняват около милион и половина екземпляра животни, растения и минерали. Експозициите на музея заемат 4 етажа с 15 зали. Показани са изчезналият в света преди 90 години каролински папагал, изчезналите в България тюлен монах, брадат лешояд и др. През последните години експозициите са обогатени бели мечки и тюлен, черна пантера, тигър. Други едри бозайници, изложени в последно време са бял носорог, хималайска мечка, гепарди, бизони. Има и огромно разнообразие от пеперуди и други насекоми. За децата със сигурност е доста впечатляващо, но си признавам, че аз също не бях ходила до този момент и ми беше много интересно.

Работното време е от понеделник до неделя (10:00 — 18:30 ч., като последните посетители се допускат в 17:30 ч. Входът е 6 лв за възрастни и 2 лв за деца.

Маратонки Nike Air Force 1 си взех за новата учебна година 😆 и съвсем отговорно заявявам, че това са най-удобните обувки, които някога съм имала. Нека им се порадваме сега, защото скоро съвсем няма да са така искрящо бели. Моделът е супер класически (а оказа се и доста популярен в момента, поради което и малко по-сложен за откриване), аз го взех от BUZZ онлайн, защото никъде не открих моя размер във физическите магазини.

Зообука – Малка книжка за първи стъпки в писането – завършваме тематично с нещо по повод новата учебна година, което взех от Алеята на книгата наскоро. Книжката има за цел да помогне на най-малките да усвоят изписването на печатни букви и понеже Ана има афинитет към всичко що е с букви – реших да пробваме дали ще ѝ е интересно. Държа обаче да отбележа, че принципно не смятам за нужно децата да са научени да четат и пишат преди първи клас, да не кажа, че малко излишно ми се струва. Целта ми е просто да предлагам различни опции, за да може тя да се занимава когато и с каквото ѝ е интересно.


*Всички линкове са поставени за ваше улеснение, публикацията не е в партньорство с никой от изброените брандове.

Надявам се, че сте открили нещо интересно тук!

До скоро,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.