Какво трябва да умее едно дете на 4 г.

Започвам този текст с уговорката, че не съм специалист по каквото и да било, а просто майка, на която „малко“ ѝ е омръзнало от непрестанните сравнения, коментари и уж небрежни подмятания (които впрочем започват още от раждането – кое бебе колко наддава, кога се обръща, пълзи ли „навреме“, ходи ли и така до безкрай). Вярвам, че всяко дете има свое темпо, а ние като родители би трябвало да се съобразим с него, вместо вечно да го пришпорваме да прави това или онова, защото „вече е време“. И за да бъда по-конкретна – вече почти 5 години Ана все е „назад с материала“ – на 6 месеца още не седеше стабилно, започна да пълзи доста след като проходи, първото ѝ зъбче се появи на 1 година (това шокираше огромен брой хора, които сякаш очакваха от мен „да ѝ помогна“ и в тази задача), проходи на година и 2 месеца, проговори „късно“ по общоприетите стандарти и т.н. Всъщност като се замисля – точно тези стандарти са проблемът. Не знам до кога ще се очаква да отглеждаме деца по някакъв модел, по таблица и норма, а не да се грижим за човешки същества, които имат своите собствени нужди. Аз винаги съм се смятала за уравновесен човек, но си признавам, че на моменти уж небрежни коментари и въпроси са успявали да ме разклатят. Защото нека бъдем честни – едва ли има майка, която да не се чуди (особено, когато е майка за първи път и особено в началото) дали се справя достатъчно добре.

Наскоро обаче всичко това достигна нови висини, след като установих, че в детската градина на Ана са имали „изходно ниво по изобразително изкуство“, на което тя не се е представила съвсем добре, защото оцветила едно слънце само наполовина. Признавам си, че едва се сдържах да не избухна в смях, защото и сега ми е трудно да опиша колко слабо ме вълнува дали детето ми иска да оцвети каквото и да било в някакъв конкретен момент. Това обаче беше само капка в морето от подобни коментари, които – нека бъдем честни – могат да бъдат доста дразнещи и съвсем не се ограничават до детските градини. Буквално на всяка крачка ще се намери кой да каже „ама това дете защо не може…“ (довършете по избор). А като добавим социалните мрежи към уравнението, ситуацията понякога излиза извън контрол. Струва ми се, че неусетно започнахме да замесваме и децата си в непрестанното мерене на нивото на перфектност на животите ни. Не ми се иска да критикувам никого, но би било чудесно да дадем възможност да децата си да бъдат безгрижни и свободни – предстои им цял един живот на задължения и отговорности, не е честно всичко това да започва твърде рано. Затова и днес съм подготвила мой алтернативен списък с „абсолютно задължителни“ знания и умения за едно четиригодишно дете:

  • Да се смее шумно
  • Да скача във всяка локва, която му се изпречи на пътя
  • Да се омаже цялото със сладолед, без да му пука
  • Да си тананика какво ли не
  • Да прави сапунени балончета
  • Да скучае
  • Да разказва приказки на плюшените си играчки
  • Да танцува
  • Да помага вкъщи (дори това да означава, че нещата ще се случат три пъти по-бавно)
  • Да си мие зъбите
  • Да си измисля небивали истории
  • Да прави бели
  • Да прегръща с всичка сила
  • Да вярва в чудеса
  • Да обича с цялото си сърце
  • Да знае, че каквото и да се случва, то е обичано – без условия и без изисквания

Ако детето ви покрива тези „критерии“ – поздравления, свършили сте чудесна работа, отдъхнете си, прегърнете го и не му мислете толкова. Знам, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи в действителност. Знам, че изглежда все едно другите винаги правят повече от нас, но искрено вярвам, че децата ще помнят безгрижните дни, които сме прекарали заедно в нищоправене, а не супер-важните-развиващи-не-знам-си-какво-занимания, за които и аз самата често се обвинявам, че не ми остава достатъчно време. Не ме разбирайте погрешно – детското развитие е важна тема и е хубаво, че много хора се интересуват от нея напоследък, но както се казва – „дозата прави отровата“. Какво предлагам аз? Да четем, да гледаме филмчета, да готвим и да изцапаме цялата кухня, да изчистим заедно после, да се кикотим на всевъзможни глупости, да играем на криеница, да тичаме, да се гушкаме при всяка възможност, да си говорим, но най-вече: да забравяме понякога колко сме големи и важни ние и нашите ангажименти и просто да бъдем заедно.

До скоро,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.