Моите 10: май 2021

Май е един особен месец – всеки път ми се струва, че докато мигна, вече е към края си. И тази година не пропусна да тества търпението ни с какво ли не време, обаче всичко му прощаваме, защото без май няма божури (а това никак не е за подценяване). Май е пътят към лятото, всичко цъфти и се променя за минути, а напоследък всички имаме от някаква промяна.


♥️ „Фестивалът на Рифкин“ – новият филм на Уди Алън вече е по кината. В центъра на сюжета е семейна двойка американци, която се озовава на кинофестивала в Сан Себастиан, където е завладяна от магията на събитието, красотата и очарованието на града и приказния свят на филмите. Докато съпругата се увлича по млад френски режисьор, съпругът ѝ се влюбва в красива местна лекарка. Поне според мен, това със сигурност не е най-доброто, правено някога от Уди Алън, но пък филмът е приятен, изключително красиво заснет и определено си заслужава да се гледа.

♥️ 103° Hotel & SPA в Сапарева баня е голямата приятна изненада от изминалия месец. Признавам си, че подходих малко скептично към мястото, но престоят ни (макар и кратък) категорично ме опроверга. Няма да преувелича, ако кажа, че това беше най-доброто обслужване, на което сме попадали някога. Персоналът беше чудесен, всички се стараеха много (но не прекалено, това ми е доста досадно), бяха отзивчиви, усмихнати, изобщо – като по учебник. SPA центърът е доста добър, има достатъчно опции, но както сигурно се досещате – ние се възползвахме основно от детския басейн. В този ред на мисли – хотелът разполага и с разкошен детски кът (без аниматори), от който Ана не искаше да излиза – понякога дори за сметка на басейна. Храната беше добра, изобщо – трудно ми е да се сетя за нещо, което да отбележа като минус, което мен самата особено ме впечатлява. Впоследствие разбрах, че на покрива има и скайбар с две джакузита и панорамна гледка, но това пък е добър повод да отидем отново.

Не е за подценяване и фактът, че Сапарева баня е само на час път от София, което за кратък престой е доста сериозен фактор.

♥️ Kolichka bar е концепция за професионално и мобилно приготвяне на кафе напитки насочена към различни събития, можете да ги откриете на ул. Сан Стефано 9. Предлагат кафе от подбрани ферми от целия свят и правят наистина добро капучино (нещо, което не е чак толкова често срещано в София).

♥️ Старо Стефаново се намира на 20 км от гр. Ловеч и от 1982 г. е обявено за архитектурен резерват. Един от паметниците на културата в селото е църквата „Рождество Пресвета Богородици“, която е действаща и днес. В селото има и няколко къщи със запазена декоративна стенописна украса (една от най-популярните е Къщата с алафрангите – на първата снимка по-долу).

В резервата са снимани много филми, като „Хайка за вълци“, „Юдино желязо“, „Отвъд чертата“ и др.

♥️ „От другата страна“ на Галина Николова е книга, за която изобщо не подозирах, че ще ме плени по такъв начин. Оказва се обаче, че точно от нея съм имала нужда без дори да подозирам. Няма да пиша излишни хвалебствия, ще сложа тук само едно от стихотворенията, които най-силно ме впечатлиха:

разговор наум

-какво е по-различно след всичко?
-спокойствието, че каквото и да питам, някъде знам отговорите.

♥️ Песто от левурда – леко излиза от сезон, но спокойно може да се направи и с всякакви други зелении. Ето приблизителната рецепта, по която го направих:

  • 2 шепи левурда
  • 100 мл зехтин
  • 50 г орехи
  • 80 г пекорино (или пармезан)
  • щипка сол

♥️ Ресторант Manzo (ул. Г. Раковски 193)се оказва, че изобщо не е нов, но някак си ми е убягвал до сега. Напоследък ми е голям проблем да откривам нови места, които истински да харесам и за това истински се радвам, че най-накрая има нещо, което да препоръчам и на вас. В Manzo можете да опитате истински флорентински стек, както и различни други видове меса, приготвени наистина добре. Аз пробвах октопод с картофи и много ми хареса – беше много добре приготвен. По отношение на обслужването има какво да се желае, но като цяло ресторантът определено не е за изпускане.

♥️ + това (ул. „Марин Дринов“ 30) е място, което толкова харесвам, че искрено се учудих, че до момента не съм го включвала в рубриката. Миналия уикенд с Ана се отбихме и си припомних колко приятно е там (и значително по-спокойно от повечето заведения по Оборище например). Освен хубаво кафе и приготвени на място сладки и солени изкушения, в + това има голямо разнообразие от книги, които може да си закупите, а напоследък все по-често там могат да се открият и други интересни стоки на български автори (например – разкошните творения на pottery&poetry). В момента има и изложба с илюстрации за инициативата Голяма работа, посветени на справедливите условия на труд и вдъхновени от историите на работнички от различни сектори.

*Както виждате – и Ана беше много впечатлена от тях 🙂

♥️ Буквално в последния момент се появи и разкошна идея по повод утрешния празник и за пореден път тя е дело на Гери Боева. Нейните талончета са чудесно напомняне, че всъщност най-ценното, което можем да подарим на децата си, е именно време. Знам, че това е доста по-трудно, отколкото ни се иска на всички, аз самата едва ли ще успея да осъществя тази идея като подарък за утре, но непременно ще го направя. Защото не трябва да си позволяваме да забравяме колко е важно да създаваме спомени с децата си (дори когато има милион по-лесни опции).

♥️ За финал – Ицо Хазарта и „Само споко“ – пояснения са излишни.


Всички линкове са поставени за ваше улеснение, публикацията не е в партньорство с никой от изброените брандове

Надявам се, че сте открили нещо интересно тук!

До скоро,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.