Февруари уж е най-краткият месец, а на мен ми се стори като цяла вечност (през която почти нищо особено не се случи). Изкарах го малко на автопилот, признавам си, но и този път събрах десет неща, за които си струва да се напише по някой ред.
*Направих и някои малки промени по дизайна на блога, ще се радвам да ми споделите какво мислите.
♥️ Master of Art е единственият в Източна Европа Международен Филмов Фестивал за документални филми за изкуство, а тази година е достъпен онлайн чрез платформата Neterra (аз се спрях на опцията 15 филма за 15 лева, което е повече от добра оферта). Целта на фестивала е да показва документални филми, които представят талантите и творческия процес в следните категории: Архитектура, Дизайн и Мода, Изкуство и Власт, Изобразителнo изкуствo, Кулинарно изкуство, Литература, Музика и Танц, Съвременно изкуство, Театър и Кино, Фотография.
Филмите, които непременно искам да изгледам са „Бернини разказва за Бернини“(*всъщност този вече изгледах и е разкошен), „Варшава: разделен град“, „Верокио: скулптор и художник от Ренесансова Флоренция“, „Човекът с лулата“, „Щастието не е отменено“, „Ботеро“.
Поради големия интерес, достъпът до всички заглавия беше удължен до 7 март включително. Филмите могат да се гледат само на територията на България.
♥️ Платформата за българско кино gledam.bg – крайно време беше да се реализира подобен проект и аз с радост ще се възползвам от възможността да гледам не само нови заглавия, но и класически български филми, които на практика не са достъпни почти никъде другаде. Платформата предлага различни опции – „наем“ на едно заглавие в рамките на 48 часа или месечен абонамент (цената е направо символична – 7.99 лв на месец, като първите 5 дни са безплатни). Първите заглавия, които съм си набелязала са „Събирач на трупове“ (2015 г.), „Преброяване на дивите зайци“ (1973 г.), „Воевода“ (2017 г.), Разследване (2006 г.).
♥️ Чаша от Anthropology – ще пропусна предисловията по темата за „леката“ ми обсесия по красиви чаши и просто ще ви кажа, че тази великолепна. Малко по-голяма е, отколкото предпочитам по принцип (височина 10 см, диаметър 8.8 см), но съм склонна да направя този компромис заради безупречната ѝ визия.
Имах известни опасения, тъй като доставката е от UK, но всичко беше наред, не съм плащала никакви допълнителни такси, ДДС или каквото и да било друго и най-важното – не съм освобождавала пратката от митница, пристигна с куриер до адрес за около 2 седмици.
♥️ „Атомни навици“, Джеймс Клиър – за тази книга възнамерявах да подготвя отделен пост, но тъй като не съм убедена, че ще се случи, искам все пак да споделя няколко думи за нея сега. Когато започнах да я чета, споделих в Instagram, че подхождам леко предубедено към този тип self help литература, при който много често една идея от 3 реда е разтегната в 300 страници. Все пак поне веднъж годишно си правя личен експеримент и чета едно такова супер нашумяло заглавие, за да съм сигурна, че няма да пропусна нещо екзистенциално важно. Това определено не е случаят с „Атомни навици“, не бих могла да се съглася с голяма част от суперлативите, на които попаднах по адрес на книгата, но за моя изненада – не съм и крайно разочарована (което в моята система за оценяване за този тип книги си е направо жесток успех).
Има няколко неща, които доста ми допаднаха и макар че не са нещо революционно, все пак си струва да им обърнем внимание. Ето и в синтезиран вид идеите, които най-много харесах (а част от тях вече се опитвам и да прилагам на ежедневна база – къде с успех, къде не чак толкова):
- полезните навици не трябва да изискват усилие (съвет: когато започваме нов навик, той трябва да ни отнема не повече от 2 минути), а вредните трябва умишлено да правим трудни за изпълнение;
- единствените навици, които остават трайни, са тези, които ни дават нещо (удоволствие, удовлетворение) на момента;
- първата грешка не е тази, която ще ни съсипе, само поредица от грешки може да го направи; „Никога не пропускай два пъти“;
- трайни резултати се постигат, когато непрекъснато правим някакви подобрения в поведението си;
- малките („атомни“) навици се трупат един върху друг и водят до забележителни резултати.
♥️ „Глад“, Джамал Уариаши е една от най-впечатляващите книги, които съм чела в последно време. Ако трябва да съм напълно откровена обаче, тя си е сериозно изпитание – за нас самите, за ценностите, в които вярваме и които защитаваме. За мен едно от най-впечатляващите неща беше осъзнаването, че в един момент започвам да разбирам, а може би дори и да симпатизирам на главния герой Александър Ласло – богат наследник и успешен банкер, който решава да се включи в борбата с глада в Етиопия през 80-те, а впоследствие осиновява 28 местни деца. Животът му обаче се срива, когато едно от тях го обвинява в сексуално посегателство.
Според мен романът е написан чудесно и е четивен, макар и обемен. Бих го препоръчала на всеки, който иска да се подложи на този своеобразен тест – темата е провокативна, скандална дори, но в крайна сметка – мисля, че си заслужава.
♥️ „Писма на Омар до бъдещата му съпруга“ от Рене Карабаш по моето скромно мнение е истинско литературно събитие. Тази малка книжка (впрочем – с изключително оригинално оформление) е пълна с толкова истини, толкова топли думи, толкова много обич, че ми се иска наистина всеки не само да я прочете, но и да я съпреживее.
♥️ Mouse house в Пловдив е мястото, в което отседнахме при последното ни посещение и няма начин да му спестя суперлативите. Стара къща, разположена в сърцето на Капана, всичко е на 2 минути разстояние, изобщо локацията е топ. Ние имахме късмет с паркирането, защото пристигнахме в събота привечер, но имайте предвид, че по принцип в района е синя зона. Обзавеждането е семпло, но много стилно, няма нищо излишно, определено бих посетила отново през по-топлите месеци (когато се надявам да не се налага да си вечеряме на нощното шкафче, а да е възможно това да се случи в някой от страхотните ресторанти наблизо).
♥️ FOXOUT e място за second hand находки, което отдавна много харесвам и май е крайно време да споделя и с вас. Пазаруването „втора ръка“ вече дори може да се нарече модерно, поизчезнаха предразсъдъците, които години наред го бяха превърнали в срамно, странно и доста непрестижно.
Сигурна съм, че подобни страници и сайтове помогнаха доста за това, защото тук артикулите са добре подбрани, качеството е на ниво, цените са декватни, въобще – забележки нямам. Добрите находки обаче изчезват бързо, затова най-добрият вариант е да сте на линия в дните на нови зареждания – всеки понеделник и четвъртък в 11 часа. Всички поръчки, направени в петък, са с безплатна доставка.
♥️ Карти с професии от Carrot – Комплектът включва 72 карти, като на гърба на всяка има информация за дейността, както и за хората, които я изпълняват. Заедно с картите има и голяма легенда с всички професии с техните имена. Това за Ана се превърна в любима игра – да открива съответните професии на голямото табло, като междувременно ме разпитва за някои от тях. Търсим ги и по букви, тъй като всичко свързано с тях, е любимо нейно занимание.
♥️ Отдавна не съм включвала музика в селекцията, а през този месец доста слушах Coldplay, носят ми някаква невероятна лекота и затова точно тяхна песен споделям днес:
* Всички линкове са поставени за ваше улеснение, публикацията не е в партньорство с никой от изброените брандове
Надявам се, че сте открили нещо интересно тук!
До скоро,
YoannaBlog 