Какво е щастие?

Все го търсим, все се чудим къде е, какво е. Поводът днес и аз да се занимавам с него са една постановка (“Всички страхотни неща”), една книга (“Изкушението да бъдеш щастлив”) и моето собствено “прозрение”, че то – щастието, наистина е навсякъде около нас, просто трябва да му обърнем внимание, да му отворим вратата и да му позволим да се настани до нас. А колко дълго ще остане – никой не знае.

Вярвам, че на повечето големи въпроси няма само един верен отговор – моят например напомня на нещо средно между списък за пазаруване и списък с туристически дестинации (и това си е съвсем в реда на нещата):

бебе, което се усмихва насън

първото кафе сутрин

мирисът на нова книга

да си легнеш в чисти чаршафи

да си купиш цветя

да чуеш “Мамо, обичам те”

жуженето на гласове в италианските кафенета

антикварните магазини в Notting hill

онова чувство, когато тъкмо си си купил самолетния билет

малини

да пишеш за първи път с нова химикалка

божури

бурата

да месиш хляб

да завали точно след като се прибереш вкъщи

звукът от тапата на бутилка вино

да ядеш и да можеш да кажеш само “ммм”

слънчогледи

да се сетиш за името на “актьора от онзи филм”

някой да хване ръката ти точно, когато трябва

да настръхнеш, когато чуеш любима песен

да дишаш дълбоко

шумът на вълните

детски смях

първата хапка от парче торта

небе без нито едно облаче

да заровиш крака в пясъка след дълга зима

сочни праскови, с които да се омажеш навсякъде

нещо, сготвено от баба

да се смееш с глас на някаква тотална глупост

да сготвиш нещо сложно и да се получи

да не сготвиш нищо

нова рокля

прегръдка

пеперуди в корема

сладолед

да ходиш бос

първа целувка

поредна целувка

розови домати със сирене

да светнеш лампичките на елхата за първи път тази година

джин с тоник

първа среща

поредна среща

последна среща

ясна звездна нощ

да си намериш случайно нещо, което отдавна търсиш

да измият чиниите вместо теб

тирамису на Piazza Navona

да имаш план

да нямаш план

да научиш нещо ново

капучино, което не е твърде горещо

току-що навалял сняг

светулки

златен залез

пукане на дърва в огъня

приятели

снимка, която се получава от първия път

сладка умора след десетки километри, посветени на опознаването на нов град

просеко

кристални чаши

прошуто

паста

френски кроасани

да имаш дом

да знаеш, че някой те чака да се прибереш

да помогнеш

да ти помогнат

да обичаш

да живееш

и така нататък…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.