Плановете не са това, което бяха. То и животът не е това, което беше...
Същото може да се каже и за тази рубрика, чиято първоначална идея беше да споделям в аванс какво хубаво предстои през даден месец, за да може и вие да се възползвате. Нещата обаче доста се промениха, затова и през последните месеци МОИТЕ 10 се появяват доста по-късно, да не кажа в последния момент (и като гледам тази тенденция ще се запази). Вярвам, че това не е от чак такова значение, защото с все толкова голямо желание събирам хубавите неща на месеца, които трябва да се опитат, посетят, споделят.
♥ Сериалът Бьорнстад – по едноименния роман на Фредрик Бакман, един от любимите ми съвременни автори. Сюжетът е посветен на малкото шведско градче Бьорнстад, в което животът се върти около хокея, но не всичко е толкова просто, колкото изглежда. Епизодите са само 5, така че горещо препоръчвам да ги изгледате, а после да се потопите и в думите на Бакман, защото си признавам (макар че сериалът е доста добре направен) – липсва ми начинът, по който този човек разказва истории – за мен е ненадминат.
♥ Моноспектакълът „Всички страхотни неща“ на Бойко Кръстанов. Режисьор на постановката е Владимир Пенев, а локациите, на които може да я гледате са различни (ние успяхме да отидем на открито в двора на editori.bg и атмосферата беше страхотна).
Героят на Бойко Кръстанов се заема с нелеката задача да събере в един списък всички страхотни неща, заради които си струва да се живее, след като майка му прави опит за самоубийство. Започва, когато е на седем години с: 1. Сладолед. 2. Бой с водни пистолети. 3. Да стоиш буден след часа за лягане и да ти дават да гледаш телевизия. 4. Цветът жълто. 5. Неща на райета. 6. Скоростни влакчета. 7. Някой човек да се спъне. Момчето пораства, сблъсква се с нови предизвикателства, обича, наранява, а с това и списъкът се променя, но не спира да бъде допълван.
Бойко Кръстанов е наистина обаятелен в това превъплъщение, а с участието на публиката изживяването се превръща в наистина специално и различно от това, което познаваме традиционно в театъра.
♥ „Бащата“ в Народния театър „Иван Вазов“ (предстоящо: 22 ноември) – е една коренно различна като усещане спрямо предходната постановка, но аз съм зодия Близнаци – позволено ми е да харесвам напълно противоположни неща. Владо Пенев е просто блестящ в ролята на Андре – бащата в едноименната пиеса на френския драматург Флориан Зелер, която през последните години жъне успехи на редица театрални сцени по света. Трудно ми е да препоръчам постановката на когото и да било и в същото време смятам, че е брилянтна, изпипана до последния детайл, въздействаща, с актьорска игра на световно ниво. Финалът – донякъде неочакван, изкарва на повърхността стаената през цялото време емоция – и у героя, и със сигурност у зрителя. „Бащата“ е събитие на българската сцена, което вярвам, че любителите на това изкуство ще оценят подобаващо.
♥ Ebag.bg категорично е едно от най-добрите ми открития през тази година. Това е платформа за онлайн пазаруване за хранителни стоки и различни продукти за дома, която предлага наистина огромно разнообразие от марки, включително и доста фермерски продукти. Сигурна съм, че по време на извънредното положение много от нас са мислили и пробвали онлайн пазаруването като опция, за да си спестят опашките пред супермаркетите. Признавам, че тогава поръчките от ebag.bg пристигаха доста по-бавно, но пък към днешна дата положението е съвсем различно, а и аз доста задобрях в планирането. Често доставките могат да бъдат извършени в деня на поръчка, но аз лично харесвам и опцията за избор на ден и час, които са най-удобни за мен. Благодарение на платформата все по-рядко пазарувам във физически магазини, ако изобщо ми се наложи ще е в кварталния такъв за някоя дреболия. За мен това е страхотно улеснение, но освен това в ebag.bg откривам и доста интересни продукти от малки производители, които са с чудесно качество, но не бих могла да открия в големите вериги (например браунитата от Vanilla Kitchen или киселото мляко от ферма Ярлово). С две думи – станах голям фен и не мисля, че нещо може да ме върне към „стандартното“ пазаруване.
♥ Тамянка от Шато Бургозоне – едно вино, което купих напълно случайно, но ме впечатли изключително много. Тамянка е много интересен сорт с произход земите на Близкия изток, а у нас е познат също и като Теменуга. Това е класически винен сорт за получаване на качествени десертни вина, но не само – от Тамянка се правят и висококачествени полусухи вина, които са характерни със своя по-тъмен цвят и фин аромат. Позабравен за известен период от време, сортът Тамянка през последните години се радва на все повече популярност. И има защо.
♥ Quché много бързо успя да се намести сред любимите ми софийски заведения. Ключът към успеха определено беше феноменалния им крем брюле (а аз дори на съм особен почитател на този десерт по принцип). Добре де, идеята за Sparkling Thursdays (всеки четвъртък се предлага различно пенливо вино на чаша) също помогна доста. Персоналът е много учтив, менюто е стегнато и семпло, честно казано – точно такъв тип заведение ми липсваше на Оборище и определено съм много доволна от новото попълнение в отбора.
♥ „(Не) Искам да ходя на градина“ от издателство „Клевър Бук“
Може би доста от вас са наясно с нашата семейна епопея, посветена на ходенето на Ана на детска градина. Разказвала съм доста пъти в Instagram за трудностите, които срещаме. Иска ми се да открия някакъв супер трик, който да проработи и да го споделя с всички, но уви – за момента най-доброто предложение, което съм получавала е да си имаме второ дете – с него щяло да е много по-лесно 😂 За момента обаче се налага да се справим с детето, с което вече разполагаме и което продължава да плаче драматично всяка сутрин, без оглед на обещания, игри, закачки и всякакви други чудесии.
Все пак, смея да твърдя, че има известен положителен ефект от книжки като „(Не) Искам да ходя на градина“, в която малкият Алекс отказва да ходи на детска градина по ред причини, които по-голямата му сестра успява да обори. Харесва ми начинът, по който е написана историята, както и стимулът децата да осъзнаят и говорят за това, което изпитват. Прилагането на практика, разбира се, съвсем не е толкова лесно, но виждам известна положителна промяна напоследък. А и съм убедена, че това са малки семенца, които рано или късно ще дадат своя принос за изразяване на емоционалността на детето. Или поне ужасно много ми се иска да е така.
♥ Новият български филм „Пепел върху слънцето“ (премиера на 31 октомври) – базиран върху реални събития и разказва за доктор, обвинен в лекарска грешка и една жена журналист, готова на всичко, за да стигне до истината. В главните роли са популярните от театралната сцена и от малкия екран Юлиан Вергов и Силвия Петкова. Филмът е екранизация на романа Illusio Magna на проф. Владимир Коларов, но авторите на екранизацията отбелязват, че макар да са близки, филмът и книгата имат съществени разлики и има с какво да изненадат и зрителите, и читателите.
♥ The Balm – балсам за премахване на грим и дълбоко почистване – продуктите за почистване на лице са може би най-любимата ми част от козметиката изобщо и затова присъстват често и тук. Този продукт е част от козметична линия, разработена от Руми Илиева (която някои от вас най-вероятно познават от тренировките ѝ от сайта fitnesinstruktor.com). The Balm e изключително нежен продукт, който обаче чудесно си върши работата – разтваря дори тежък водоустойчив грим и премахва замърсяванията. След почистване няма никакво опъване или друго неприятно усещане. Балсамът идва заедно с гъбичка за почистване на грим, към която аз съм със смесени чувства и по-скоро не съм ѝ фен. Подходящ е за популярния напоследък метод на „двойно почистване“, като аз го комбинирам с лек измивен продукт (в момента – измивен гел на Galenic), който финално да освежи кожата.
♥ Ферма Багри е последната ми находка този на месец, на която попаднах в няколко профила, които следвам в Instagram и много харесвам. Освен това, предполагам доста от вас си спомнят ресторант Багри, който до скоро беше едно от най-интересните места на кулинарната сцена в София. Заведението вече не функционира, но пък бившите му собственици са се захванали със задачата да създават висококачествени млечни продукти. Фермата е разположена на територията на природен парк „Персина“ и приютява над 350 овце от породата “Лакон“. Продуктите им са не само качествени, но и с божествен вкус. Можете да поръчате директно до вкъщи, като цената за доставка извън центъра на София е 5 лв.
*всички линкове са поставени за ваше улеснение, публикацията не е в партньорство с никой от изброените брандове
Надявам се, че сте открили нещо интересно тук!
До скоро,
YoannaBlog 