Септември беше такава въртележка, че за първи път ми се струваше доста вероятно да пропусна месечния пост с любими неща – просто защото нищо не вървеше по план, Ана започна да ходи в нова детска градина (което засега минава точно по план – много зле), а ние с Ицо и двамата работим от вкъщи, което не се оказа толкова страхотно, колкото си мислех. На този фон, животът тече хем супер бързо и нямам време за нищо, хем някак мудно (може би точно защото нищо съществено не се случва). И все пак – аз съм човек, който не се плаши от писане на каквото и да било,когато и да било, та макар и с известни усилия – МОИТЕ 10 отново са тук. Може би това не е най-вълнуващият подбор, който някога съм правила, но такъв е животът – и сред по-кофти периодите също се крият разни проблясъци, които да ти оставят приятен спомен и да те побутнат да продължиш напред, когато най-много имаш нужда.
♥ Фотокнига от Pixi Photobooks – една от основните ми задачи през септември беше да си запечатам възможно най-много топли спомени от лятото, с помощта на които някак си да оцелея до май, когато пак ще се чувствам нормално. Пръв помощник в тази задача ми беше фотокнигата от Pixi Photobooks. Миналата година поръчвах подобни от един немски сайт, но се радвам, че вече и тук има опция, защото всичко се случва много лесно и бързо (най-вече защото на участват Български пощи – моят най-голям кошмар за доставка на пратки). Книгата може да се персонализира чрез много различни опции както за корицата, така и за фона на вътрешните страници. Може да се добавя и кратък текст, като аз на повечето места сложих датите (не е истина колко много забравям, добре че всичко си записвам). Резултатът е чудесен, мисля, че ми харесва дори повече от стандартните албуми и определено ще направя и още в скоро време.
♥ Изложба с оригинални творби на Кристо – в Националната галерия Квадрат 500 до 25 октомври. Благодарение на трима частни колекционери в момента можем да видим оригинални рисунки на Христо Явашев – Кристо: „Обградените острови“, „Над реката“ и „Мастабата в Абу Даби“. Всъщност, само един от тях е реализиран – „Обградените острови“. Освен трите творби, Галерията представя и снимков материал с факти от биографията на Кристо и Жан-Клод, свързани с най-популярните им произведения. От „Квадрат 500“ подчертават, че двамата винаги и изцяло са финансирали всички свои проекти без каквото и да е спонсорство или дарения, а само посредством продажбата на подобни подготвителни скици и рисунки, колажи и ранни произведения. Иначе казано – средствата, с които тримата колекционери са купили тези произведения, вероятно са отишли за финансиране на някой от проектите, пред които занемява целия свят. Към днешна дата екипът на Кристо и Жан-Клон продължава работа по опаковането на Триумфалната арка в Париж, което се очаква да се случи през 2021 г.
♥ „Аз още броя дните“ от Георги Бърдаров е книга, която откривам доста късно, но може би – съвсем навреме. Напоследък чета доста по темата за войната в бивша Югославия и съм изумена колко малко знае за нея не само моето поколение, но дори и това на родителите ми. Една огромна човешка трагедия се е разигравала буквално на прага ни, а сякаш всички тук просто са си затваряли очите.
Романът на Георги Бърдаров е победител в телевизионния проект на БНТ „Ръкописът“ през 2016 г., а сюжетът е вдъхновен от истинска история (това прави книгата още по-завладяваща, по-истинска, но и много, много плашеща). Действието се развива в Сараево (най-продължително обсадения град в световната история – 1395 денонощия) и проследява се историята на християнина Давор и мюсюлманката Айда и последните часове преди техния опи за бягство на 19 май 1993 г. Поместени са и интервюта с различни участници във войната, които правят книгата още по-близка до реалността и още по-трудна за преглъщане. Има един цитат, който така и не ми излиза от главата и в който може би е синтезирана голяма част от истината за тази безумна война:
Нищо не е забравено, нищо няма да бъде забравено. Нито една рана не е зараснала и няма да зарасне. Между нас винаги ще стоят убитите.
Книгата може би не е шедьовър по отношение на стила на писане, но пък историята е толкова грабваща, че аз лично бих пренебрегнала всички други недостатъци. Защото съдбата на Давор и Айда е в сърцевината не само на романа, но се превръща и в символ на безсмислието и жестокостта на тази братоубийствена война.
♥ Поредицата Във вълшебната гора на издателство Фют – убедена съм, че повечето хора на моята възраст си спомнят тези книжки, за мен те безспорно са една от емблемите на детството. В началото на месеца бях на Алея на книгата, за да взема няколко книжки от поредицата за Ана, а там пък случайността ме срещна с автора на една от историите – Александът Милчев. Той беше изключително мил и дори ми предложи да подпише книжката с „Горският пазар“ специално за нея.
Сега четем основно „Коледа в гората“ по около 10 пъти на ден и някак си още не ми е омръзнала, така че трябва да призная – наистина има някакво вълшебство тук 😆
♥ Разходка до ждрелото на р. Ерма – очертава се следващите седмици отново да са слънчеви, затова – ето една идея за разходка през уикенда. Ждрелото се намира непосредствено до гр. Трън, на 87 км от София, като от южния му край започва екопътека с дължина 13 км. В по-голямата си част тя е равна и доста приятна за разходка, като „проблемен“ бих определила участъка в самото начало, в който има доста стръмни изкачвания и слизания, стълби и един мост, който не ми вдъхна особено доверие. Ако сте с деца – имайте едно на ум – ние минахме с Ана, но това определено ми костваше още няколко нови бели косъма. След това се преминава през изкуствено прокопан тунел, като 20 м след изхода му може да се слезе от широката пътека по вече стръмна и тясна пътечка, отвеждаща право до ждрелото (ние пропуснахме тази част).
Голям плюс на дестинацията е, че в началото на маршрута и в близост до реката има изграден кът за отдих с няколко беседки (всяка със собствено барбекю), маси с пейки, дори детска площадка.
♥ Добре забравено любимо място – ресторант La Bottega (локациите в София са няколко, предпочитам тази на ул. Хан Аспарух). Това е може би първият италиански ресторант, в който някога съм била. С времето се появиха още много, все ми се искаше да пробвам нещо ново и малко позабравих добрата стара La Bottega. В последния месец обаче ходих два пъти и всичко беше безупречно – и като храна, и като обслужване (а тази паста с речни раци беше и много фотогенична, не мога да не призная). Между другото, непосредствено до ресторанта има и магазин, в който предлагат страхотни италиански продукти, с които може да експериментирате вкъщи – аз съм почитател на прошутото, тестото за пица, както и на разнообразието от паста, с което разполагат.
♥ Детски фризьорски салон Пъзел – ако трябва да бъда честна, доскоро изобщо не подозирах, че такова нещо съществува. Обаче за дете като Ана – с много дълга и гъста коса, домашните опити за подстригване не са оптимален вариант, затова започнах да търся алтернатива. „Пъзел“ е верига детски фризьорски салони (ние посетихме този в кв. Гео Милев, доколкото разбрах – има ги не само в София, но също и в Пловдив, Бургас и Варна), където можете да си запазите час онлайн, както и да изберете фризьор, ако имате предпочитания. Цената за детско подстригване е 12 лв, а всяко пето посещение е безплатно. Смятам, че сумата е съвсем оправдана, предвид вниманието и отношението към децата – така всичко се превръща в приятно преживяване, без излишно напрежение и за майки, и за деца.
♥ Altruist Urban Cafe на ул. Екзарх Йосиф 49 е ново място в старата част на София, която толкова много харесвам. Интериорът им определено е първото нещо, което прави впечатление – изпипан е до последния детайл. Светлина, високи тавани, мрамор, интересни мебели и произведения на изкуството – всяко ъгълче си има собствен характер. А най-хубавото е, че храната не отстъпва по нищо на вече описаното – аз пробвах само кроасан с бадемов крем, но абсолютно всичко на витрината изглеждаше много обещаващо, най-вече тортите. Иначе казано – в най-скоро време отивам пак, за да се убедя лично и ще докладвам какъв е резултатът.
♥ Есенни ресурси за деца от Гери Боева – вече нееднократно съм споделяла за творенията на тази толкова талантлива майка, но тя не спира да работи и да прави неща, на които аз мога само да се възхищавам и които неведнъж са ме спасявали, когато се чудя с какво да се занимаваме вкъщи. В случая става дума за този „списък“ за лов на съкровища, който може да се използва както и сред природата, така и впоследствие у дома – да припомним какво сме открили, за научаване на нови думи, като идеи за рисунки и какво ли още не. Докато пишех този пост, Гери представи още нещо тематично за сезона, което съм убедена, че много ще се хареса на Ана – есенни горски карти, които са чудесна игра за памет, но също имат и много други приложения. У дома всякакви карти са на особена почит, така че нямам търпение да принтирам тези и да ги вкараме в употреба.
*Други интересни и полезни ресурси за деца можете да закупите от онлайн магазина на Гери.
♥ Новите ми очила (Marc Jacobs от Opticlasa, точния модел обаче не откривам онлайн) – за човек, който постоянно носи очила, (при това вече повече от 15 години) смяната им е нещо грандиозно, чувствам се все едно съм си направила някаква пластична операция. Всъщност, тук не говорим само за естетичната част, тъй като рамката е доста различна от предишната, имам и лека промяна в диоптъра и това няма как да мине без известно неразположение. Все още свиквам, хората около мен също, но в крайна сметка май всички клоним към положителна оценка. Що се отнася до качеството – надявам се да оправдае очакванията ми, които са доста високи. На първо четене – изработката е много добра, аз избрах изтънени стъкла, което допринася за лекотата на самите очила и ги прави доста приятни за носене. Не създават дискомфорт, но за сметка на това са достатъчно стегнати, за да не падат при всяко навеждане – имам този казус със слънчевите ми, много неприятно е. След като ги взех се сетих, че преди доста години мама имаше почти същите, та може би има някаква доза истина в онова клише как всички рано или късно се превръщаме в майките си. Е, предстои да разберем дали очилата ще допринесат за това. 😄
*всички линкове са поставени за ваше улеснение, публикацията не е в партньорство с никой от изброените брандове
Надявам се, че сте открили нещо интересно тук!
До скоро,
YoannaBlog 