Моите 10: Aприл 2020

Мина точно една година от първата публикация в рубриката Моите 10 – година, в която ви споделях любимите си заведения, филми, книги, прокрадваха се и по малко мода и козметика, разказвах за пътувания и… за какво ли още не. Със сигурност обаче не съм си представяла, че ще подготвям някоя от тези статии в сегашните условия на “социална изолация” и най-вече – без ясна перспектива кога това ще се промени. Признавам си – гордея се, че цяла година откривах нови и нови неща, които да заслужат мястото си тук и никак не ми се иска да спирам. Защото самата аз имам нужда от нещо хубаво, с което да разнообразя ежедневието си, което никога не е било в такъв застой.

Целта ми не е да се преструвам, че всичко си е по старому, не е и да запълня графика си с йога класове, спорт или курсове от Харвард, а просто да се опитам да разведря и себе си, а защо не и вас. Дори в най-шантавите времена, понякога се нуждаем от нещо съвсем малко, съвсем нормално и съвсем обикновено, за да се почувстваме добре, марак и за малко. Точно такива неща се постарах да събера в следващите редове:

Домашен хляб – някъде прочетох, че сега хората са разделени на две групи – такива, които тренират и такива, за които единственото кардио упражнение е готвенето. За добро или лошо – аз определено съм от вторите. Засега (освен че готвя по два пъти на ден) съм се фокусирала върху месенето на хляб и това ми носи невероятно удоволствие. Не съм съвсем начинаеща, но има още много какво да науча и усъвършенствам. През последните дни често правя хляб по тази рецепта на Ирина Тенчева (собственик на един от любимите ми ресторанти – Irituali), супер лесно и сравнително бързо се получава, така че е подходяща за всеки, който има желание да се научи. Единствената разлика е, че в повечето случаи към бялото брашно добавям и друго (с каквото разполагам в момента).

7E1719F3-E178-4198-ACD3-8737EA80858A

Освен това, реших да се впусна и в приключението, наречено „хляб с квас“. Още съм съвсем в началото, така че по-подробно ще разказвам някой друг път (ако ми се получи – оказва се, че това си е цяла наука).

Вярвам, че месенето на хляб е много повече от готвене.  С правилната нагласа това е чудесна антистрес терапия с много вкусен резултат (и възможност за всички, които в началото на извънредното положение си купиха по 20 кг брашно да си го използват все пак).

♥ Докато сме на тема храна, продължавам с една рецепта за чийзкейк браунис от блога на Ирина Купенска Sunshine’s kitchen. С ръка на сърцето мога да кажа, че това е най-вкусното нещо, което някога се е случвало в моята кухня. Приготвяла съм го вече много пъти и за приятели – всички ме подкрепят по отношение на предходното твърдение. Рецептата не е никак трудна и се получава всеки път безпогрешно. Единствената промяна, която правя понякога е да добавям различни плодове (доскоро например имах замразени къпини, но съм слагала и от миксовете горски плодове, които се продават в супермаркетите – също е вариант).

♥ Продължаваме с един от любимите ми Instagram акаунти – този на Kera Till. Илюстрациите, които създава, са не само изключително красиви, но и винаги в течение със случващото се по света. А според мен винаги е хубаво да погледнеш ситуацията от по-красива перспектива.

♥ Сериалът Peaky Blinders – мисля, че аз бях последният човек в онлайн пространството, който не е препоръчал някой сериал, така че е крайно време тази грешка да бъде поправена.

Peaky Blinders е мрачен, груб, малко кървав и страшно ми допада (нека не задълбаваме какво говори нова за моята същност 😆). Действието се развива в Англия, непосредствено след Първата световна война, и проследява развитието на Томас Шелби (в ролята – брилянтният Cillian Murphy) и семейството му в света на букмейкърския бизнес (а и не само). За мен е особено интересно дали в течение на сюжета ще стане ясно как точно войната е “счупила” Томас. Още съм в началото на втори сезон, но определено нямам намерение да спирам (а и доколкото знам в някой от следващите сезони участва Том Харди, което винаги е добър стимул).

Ермитажът онлайн – един от най-големите музеи в света „отваря врати“ напълно безплатно за всички желаещи. Наясно съм, че дори и в настоящата ситуация едва ли някой разполага с над 5 часа за тази цел, но всъщност не е и нужно – аз например си пусках на няколко пъти части от видеото, имам още доста да гледам (и не бързам за никъде все пак). Интересен факт: като малка бях толкова впечатлена от Кехлибарената стая в Ермитажа (а нямам никакъв спомен кога и как точно съм разбрала за съществуването ѝ), че бях твърдо решена един ден да се омъжа там – принцески истории, така да се каже.

#StayHomeКашон от Vino Orenda – едва ли има някой, който да не е наясно за любовта ми към виното, но сега то си е истинска необходимост 😄 Кашонът има различни варианти на различни цени – може да проверите в сайта. Не съм се и съмнявала в безупречната селекция на екипа, но до момента, изненадващо за мен самата (тъй като принципно не съм голям почитател на червените вина), най-много ме впечатли бутилката Мелник 55 от 2018 г. на Augeo Family Estate. Между другото, в профила на Vino Orenda в Instragram се заформя много интересна поредица, посветена на българските сортове, в случай че искате малко повече информация за това какви вина се правят у нас – аз научих доста нови неща. Даже през последните дни пускам и на Ицо, гледаме видеото и чак тогава отваряме бутилката 🥂

Не ми се иска с някакъв твърде сериозен тон да обяснявам колко трудно е положението за бизнеса в момента, всички знаем това. Истината е обаче, че с малките си ежедневни решения бихме могли да бъдем една не чак толкова малка промяна за някого. Да, не е трудно да си вземем вино и от супермаркета, но пазарувайки от малък магазин (онлайн, при това с безплатна доставка до вкъщи), правим нещо смислено за някое друго семейство, подкрепяме хората, трудещи се тук, в България. Сега те го заслужават повече от всякога. Просто напомням.

Double Hope – е съвсем нов бранд, който, ако питате мен, предлага много повече от тениски ❤️ Знам, че и миналия месец включих сходен продукт – напълно заслужено си беше. Знам също, че сега едва ли е най-удачният момент да си говорим за дрехи. Но в контекста на вече казаното по повод подкрепата, от която малките бизнеси се нуждаят, мисля, че това важи с особена сила за тепърва прохождащите като този.

„Тези тениски са създадени, за да оставят отпечатък от любов към майката“, казва Надежда – дамата, която стои зад проекта Double Hope. Знам, че не е непременно необходимо да имаме тениска за целта. Но знам и също, че един подобен жест никога не е излишен.

*15% от стойността на всяка закупена тениска отива във фондация за жени, борещи се с онкологични заболявания.

Материали за деца от Гери Боева 💛
Kаквото и да кажа за предизвикателството да си затворен вкъщи с дете, едва ли ще е достатъчно. Факт – понякога е ужасно трудно, особено ако и работиш междувременно. С всички сили обаче се опитвам да гледам на това като на възможност. Възможност да правим всички онези неща, за които не сме имали време. Заедно.

Като цяло бих казала, че на Ана не ѝ липсва особено външният свят (за пореден път се впечатлявам колко адаптивни са децата и колко много можем да научим от тях), стига да има интересни и разнообразни занимания. Едно от добрите попадения със сигурност са картите с емоции на Гери (хиляди благодарности за целия труд, който полага и чрез който помага на толкова много родители; а ако това, което създава, ви допада и го използвате, можете да я подкрепите тук). Честно казано, аз не очаквах Ана да се впечатли чак толкова от картите и ги принтирах не на картон, а на обикновен лист, но със сигурност ще направим втори дубъл. Даже смятам следващия път да направя два екземпляра и така да имаме още една игра – да откриваме еднаквите човечета и отново да си казваме/показваме кое как се чувства. „Старите“ карти изрязахме, после лепихме на друг лист, а в крайна сметка ще ѝ дам и да ги оцвети, за да извлечем максималното от този ресурс, преди да преминем към нещо ново.

„Атлас на щастието“ (от Хелън Ръсел, изд. ЕРА) е книга, която едва ли щях да препоръчам, ако бях прочела преди два месеца например. Сега обаче си стоим вкъщи, отлагаме пътувания, мечтаем за нови или със сладка носталгия си спомняме за любими дестинации. И досегът с различни култури и нрави става по-ценен отвсякога. В “Атлас на щастието“ Хелън Ръсел разказва за всичко онова, което прави хората по света щастливи, независимо дали се намират в Бразилия, Хавай, Италия или Исландия. Помага ни да погледнем през очите на местните и да разберем какво внася смисъл в живота им дори когато общоприетите „условия“ за това липсват. Иначе казано – това е още едно напомняне да ценим това, което имаме, даже и понякога ни се струва съвсем незначително.

♥ И за финал – една наистина добра новина – списание InGlobo отново е тук! Екипът на изданието отново премина през немалко перипетии, но важното е, че в края на краищата всички можем пак да се наслаждаваме на едно наистина качествено издание. Темите, както винаги, са много разнообразни и буквално има за всекиго по нещо. Разичното е, че списанието вече може да се намери не само по вестникарските будки, но и да се поръча с доставка до вкъщи с куриер. Освен това, InGlobo вече е и в платформата за подкрепа на творчески проекти Patreon, като абонаментът през нея дава много допълнителни предимства и ексклузивно съдържание.


*всички линкове са поставени за ваше улеснение, публикацията не е в партньорство с никой от изброените брандове

Надявам се, че сте открили нещо интересно тук!

До скоро,

yoanna

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.