Книжките на Ана

Ако има едно нещо, за което винаги ще харча парите си с удоволствие и без никакви угризения, то това със сигурност са книгите. А след появата на Ана, в това число включвам и нейните книжки.

Много държа обаче да отбележа, че не съм ѝ чела на поне 3 езика докато бях бременна, не го правех и през първите месеци след като се роди. Знам, че има какви ли не теории по въпроса, но честно казано за моите възприятия това е малко нелепо (така и не усетих магията да говоря на корема си, но най-вероятно проблемът е в мен). Разбира се, всеки има право на избор, аз споделям моя.

Първата книжка, която ѝ купих (на около 6-месечна възраст) и която съм подарявала вече на не едно и две бебета е „Агууу“ на изд. Рибка. Малко е тежка за по-дребни човечета (каквото Ана беше дъъъълго време), но иначе е страхотна, с интересни картинки и много малко текст. Като цяло в началото не мисля, че много я интересуваше какви точно са книжките, но с течение на времето това се промени и вече определено си има ясни предпочитания. (е, все още обожава да разглежда прошурите на всички хипермаркети, които получаваме в пощата, но това е друга тема).

В момента най-любими са ѝ книжки, които предполагат интеракция, например да намери скрито животно и то да „изскочи“ от книжката (или да се появят уши на Пинокио като на снимката по-долу). Наскоро установих, че почти всички от този тип сме донесли от чужбина (това е нещо като традиция, която въведох – носим ѝ книжки винаги когато пътуваме и вече имаме няколко на английски, немски и италиански; много ми се иска да ги увеличим, ако разбирате какво имам предвид 🙂 ).

075BDD2A-63F1-47AF-A305-43B0C3EB925E

Истината е че, все още имаме известно разминаване по отношение на фаворитите ни за четене (или дори само за разглеждане). На Ана доста ѝ допадат някои книжки с не особено красиви по мое мнение илюстрации, но както сигурно се досещате, нейното мнение натежава при взимането на решение. В момента най-често се спира на “Пепеляшка”, “Пинокио” или една книжка за животните във фермата, повечето вече ги знае и е супер доволна от себе си. На особена почит се радва и “Грозното патенце”, даже на село при баба намерих едно старо издание, което е мое (или на брат ми) и което засега разглеждаме заедно и с повишено внимание, защото една друга книжка за въпросното патенце вече е разпръсната на доста части. Между другото това ме подсеща и за единствения съвет, който бих ви дала по отношението на децата и четенето – не им се карайте, когато скъсат или хвърлят книгите. Случва се Ана да го направи, разбира се, смятам, че е съсем нормално. Тогава ѝ обяснявам, че не е правилно, че трябва да се отнасяме внимателно с тях, за да ги имаме и да им се радваме дълго време, но никога не ѝ се карам (чувала съм нееднократно изречения от типа на „гледай сега какво направи, защо, как може“, но не виждам какво конструктивно ще излезе от това). Нямам представа дали дългосрочно този метод ще даде резултат, но за момента ми се струва като най-добрия подход, а и както се казва – има само един начин да разберем.

CE1D080D-E346-4C6D-B083-819D4C0E0D68

C822EB83-39E3-4885-81E0-E7F89624E894

Сигурна съм, че няма да закъснее и моментът, в който ще се насочим и към моите фаворити, просто те са с повече текст и засега съм ги отделила, за да не ѝ омръзнат, без да ги е опознала пълноценно (или нещо по-лошо). Една от книжките, за която определено нямам търпение е “Принцесешки истории” – дори вече си имам една любима за чудовището под леглото на малко момиченце, която разказвам и на Ана в по-съкратен вариант. Поредицата на изд. Пурко с главна героиня Ана Ана също ми е много на сърце, някои части вече имаме, на нашата Ана много ѝ допадат картинките, но съм убедена, че ще е още по-запленена, когато осъзнае по-добре сходството в имената (и в пакостите).

Признавам си, макар да е доста прибързано, преди време купих и едно старо издание на „Пипи Дългото чорапче“, точно като това, което помня от детството си, пазя го търпеливо за след още някоя година, но Ана сама прояви интерес, когато видя книгата на етажерката и вече дори знае, че момичето на корицата се казва „Пипи“, разглеждаме набързо някоя картинка и приключваме, но за момента това е предостатъчно. (Чудя се само кога е подходящо да започнем с Хари Потър? Някакви идеи?)

Като цяло четенето не ми е някаква фикс идея, просто се старая да запозная детето си с вълшебния свят на книгите и се надявам да се влюби в него. Всички знаем колко много са ползите за детското развитие, свързани с четенето, но за мен то е и трябва да си остане на първо място удоволствие. В този ред на мисли, не правя нещо целенасочено по въпроса (не мисля, че и майка ми го е правила и ми е бутала книга в ръцете всеки ден, обаче ето – днес аз ги обожавам), не ѝ казвам “хайде, време е да четем” или нещо от този род, но много често измежду всички играчки Ана си избира книжка и ми я носи или започва сама да я “чете” на някое мече или зайче (това е страхотна гледка между другото ❤ ). И не, не смятам това за своя заслуга, обаче все пак съм страшно щастлива всеки път, когато се случи. Всъщност искрено вярвам в примера и то защото вече виждам на практика как когато вечер аз взема някоя книга, тя или идва при мен и иска да я разгледаме, или ми носи някоя от нейните. Това ме радва страшно много, защото не е „постигнато“ с някакви  свръхусилия от моя страна, всъщност опитвам се всичко, което правим да се случва без твърде много „насоки“, когато това е възможно, разбира се.

Не, не съм перфектна, гледаме телевизия, понякога даваме на Ана телефон да гледа клипчета и въпреки всички тези „ужасни“ и „недопустими“ според някои хора факти, тя все пак харесва книжките и прекарва немалка част от времето вкъщи именно в тяхната компания. И честно казано – много се гордея с нея ❤

A993E54D-A6D7-4FA4-9166-62A0929885C0

E58542DB-45EF-430E-B056-419F7D9D04DB

» Други книжки, които бих препоръчала (за възраст около 2 г.):

„Кико без крила“ на Радостина Николова с илюстрации на Матея Аркова, изд. Мармот

„Палечка“ от изд. Златното пате

„Това е мама! В гората“ от изд. Фют

„Дядо вади ряпа“ + пъзел от изд. Фют и „Търсенето на Дори“ + пъзел от изд. Егмонт

Книжки от Lidl (в момента на голяма почит е една със звуци на разичните превозни средства)

И една от най-любимите на всички времена – със снимки на бебета, които правят различни физиономии – Facciamo le facce, която е на италиански, но това в случая няма абсолютно никакво зачение

BFA67154-9234-4080-B0C4-D43E6CA0E539.jpeg

До скоро,

yoanna

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.