Несравнимата Флоренция

Ах, тази Флоренция! Просто не мога да започна този текст по друг начин, защото това е град, по който всички въздишат от векове насам и определено има защо.

Докато се подготвях за пътуването ни до Италия стигнах до един момент, в който си мислех, че Флоренция, особено в средата на август, препълнена с туристи, когато жегата е почти непоносима, има вероятност и да не ми хареса. Толкова хвалби изчетох и чух, че започнах да се настройвам за противопложното. И (макар че рядко се случва, хехе) сгреших. Днес направо ми е неудобно, че подобни мисли са ми минавали през главата, затова леко засрамена, но с огромна любов започвам да ви разказвам нашите летни италиански истории не в хронологичен ред, а точно от Флоренция – там, където започва Ренесанса (Rinascimento – толкова красиво звучи на италиански, като всичко на този език впрочем), където се ражда толкова много гениално изкуство, където очите ти се препълват с красота, стомахът с феноменална храна, сърцето с любов, а разумът сякаш няма място в цялата тази идилия.

Оставихме си един ден, за да разгледаме Флоренция, но не съжалявам, защото просто знам, че ще се върна отново, за да ѝ посветя цялото време, което заслужава. Все пак мисля, че се представихме доста добре, обходихме всички основни забележителности (краката ми едва ли някога ще забравят болката в края на този ден, но за такава кауза съм готова да го направя отново). Дали този ден е достатъчен? Разбира се, че не! Дали това ми попречи да се влюбя във Флоренция 10 минути след като излязохме от гарата? Категорично не. Още не бяхме видяли нито Ponte Vechio, нито катедралата Santa Maria del Fiore, а аз вече бях в някакъв захлас. След това усещанията са трудни за описване, красотата е на друго ниво, величието на тези, които са творили във Флоренция, е толкова впечатляващо, дори бих казала стъписващо, понякога ти се иска само да седнеш и да наблюдаваш, не – да съзерцаваш – много подходяща дума за случая.

Откакто се прибрахме няколко приятели ме караха да направя сравнение с Рим и установих, че… не мога. Толкова са различни, големият забързан Рим завинаги ще си остане първата ми италианска любов, но Флоренция, ах, Флоренция, тази тосканска красавица, която може да те примами и с изкуство, и с пица, и с вино – тя просто е несравнима.