Това са фрагменти от една седмица, включваща много слънце, морска пяна и любов. Тук са и някои от местата по Северното Черноморие, които според мен непременно трябва да се видят. Това не е наръчник или пътеводител, а емоции и (оказва се) доста похапване на различни места на север от Варна.
Както напоследък все по-често се случва, пропуснах частта със стриктното планиране и се получи един абсолютен миш-маш от преживявания, който всъщност много ни хареса.
Спахме в страхотен луксозен комплекс, а после и в бивша почивна станция.
Ядохме сухари с прошуто на скалите, пръскани от вълните. Ядохме и миди Сен Жак, и калкан, и филе от гълъб, и малинова супа в изискан ресторант. Както и миди във фермата Дълбока, разбира се.
Закусвахме с френски кроасани и пенливо вино на Балкона на света. Закусвахме и филии със салам на място, което силно напомняше на бивш училищен стол.
Видяхме Бялата лагуна, магичния залез на нос Калиакра, както и Тюленово, където усетих онази мощ на морето, която едновременно впечатлява и плаши. Защото разбираш колко малък си всъщност.
Насладихме се на безкрайните басейни на Kaliakria, където спокойствието е някак по подразбиране. Не ни омръзнаха и необятните пейзажи, които освобождават съзнанието и го водят мислите някъде към безкрая и отвъд.
Напълнихме очите, сърцата (добре де, и телефоните) с гледки, с вълнуващи, спокойни, безкрайно красиви, съвсем обикновени, но все незабравими моменти. Обаче имаме място за още много ❤
А за да има и нещо поне малко полезно в тази публикация, ето някои от местата, които според мен не трябва да пропускате, ако пътувате в района на Северното Черноморие, дори бих казала, че и само заради тях си заслужава дългото пътуване до там:
Ботаническата градина и Двореца в Балчик
Впечатляващи и абсолютно задължителни за посещение. Входът за възрастни е 14 лв, отделете си време, нужни са поне два часа за хубава обиколка.
Целият комплекс е създаден така, че да се впишат максимално добре в естествената среда както цветните градини, така и самите сгради. Румънската кралица Мария, по чиято заръка са създадени дворецът и градините, е оставила своя почерк тук – на мястото, което е избрала, за да започне живота си отначало. Препоръчвам ви да се запознаете с историята ѝ, струва си.
Предполагам, че градините са още по-красиви и свежи през пролетта, задължително ще се върнем да ги разгледаме и с Ана.
Комплексът се намира на високо скално плато на няколко километра северно от Балчик и предлага… всъщност предлага всичко, което можете да се сетите (че дори и малко повече) – пет басейна, три ресторанта, фитнес, транспорт до плажа и какво ли още не. Моите лични фаворити определено са закуската в El Balcon Del Mundo и блажените часове около infinity басейна.
Най-новият ресторант на шеф Андре Токев се намира в сградата на хотел Astor Garden в курорта Св. св. Константин и Елена и предлага наистина феноменална храна, добро обслужване и стилен интериор.
* Чувствам се длъжна да споделя, че това е откритие на Ицо, когото явно добре съм обучила да намира страхотни места 🙂
Лунната пътека е обичайна гледка на морския бряг. Нос Калиакра обаче е едно от малкото места у нас, където може да се види слънчева такава.
Носът се намира на 12 км от Каварна и ни подари един от най-красивите залези, които съм виждала през живота си, името му определено не е случайно (в превод от гръцки – красивият нос).
Оставих за финал Тюленово – мястото, което ме впечатли най-много. Намира се близо до гр. Шабла, на 30 км от границата с Румъния. Няма да ви разказвам откъде идва името Тюленово и с какво е известно селото – тази информация е на един клик разстояние. Но мога да опиша само с една дума преживяването ни там и тя е магия. Отидохме в една много ветровита сутрин, вълните бяха огромни и въпреки че скалите са високи около 30 метра, усещахме водните пръски. За първи път изпитах толкова голямо възхищение и толкова силен страх в един и същи момент, дори сега настръхвам като си припомням.
Тюленово за мен ще си остане мястото, където шумът на вълните успява да заглуши всичко друго около и в мен, дори собствените ми мисли, и да ми припомни колко незначителни сме и те, и аз пред него. Припомни ми, че „морето ще се оправи и без нас, но ние без него сме за никъде„.
До скоро,