Моето момиче

Понякога всичко ми се струва твърде сложно. Дали защото действително е така или защото сама го усложнявам – не съм съвсем сигурна. Много често си мисля, че няма начин да се справя с това, което ни предстои. И сега съм в подобен етап, очакват ни големи, макар и очаквани промени. Често се чудя как ще се наредят нещата (може би малко съм се разглезила от безгрижието на майчинството, признавам), как го правят всички останали, без да изгубят баланса, без да изгубят себе си някъде измежду работата, детето, готвенето, миенето на чинии и ходенето на театър да речем. Отговор все още нямам, обещавам, че ако открия разковничето за успех, непременно ще го обявя публично – не знам защо досега всички го пазят в тайна.

Има едно нещо обаче, което винаги ме държи хем здраво стъпила на земята, хем ми дава крила, когато имам най-голяма нужда. И знам, че съм голяма щастливка, че го имам – моето момиче. ❤