26

Тази година “празненството” за рождения ми ден беше малко по-рано и от сърце благодаря на Алекс (Alex Orange Photography), че беше с нас, за да запечата всички тези усмивки.

Решаваме да си направим пикник – малко кроасани, макарони и плодове и сме готови. Мислим, че дори ще си хапнем от тях – оптимисти. Докато се усетим става следното: Ана е на изследователска вълна и сериозно разнищва макароните – шарени и лепкави са, страхотно, на вкус не я впечатляват; след малко обаче забелязва черешите – първо май си мисли, че са топчета и само си играе с тях, обаче в някакъв момент стиска една и тук започва веселата част. Изяжда 1-2 с костилките и е безкрайно доволна от себе си. Избърсва се в роклята си и продължава нататък. Когато си на 26, си мислиш, че новите рокли не трябва да се омазват с череши. Истински късметлия си обаче, ако има кой да ти покаже, че понякога… точно това трябва да се направи.

После идва ред и на цветята – щом са на пикника, трябва да се опитат, нали? За финал малко конфети, нали все пак е парти. Не е сигурно дали и от тях няма изядени, но поради липса на доказателства, не може да се твърди със сигурност.

Междувременно мен жестоко ме наяждат комари, Ана вижда друго дете и на секундата тръгва към него – очевидно приключваме с „идиличния“ пикник. Малко съжалявам само, че послушах Ицо да не си вземем вино.

И все пак, това се оказа е едно от най-хубавите „партита“, които съм имала. На 26 съм по-щастлива от всякога и много, много горда – защото имам прекрасни хора до себе си и защото успях да изпера всички петна от черешите!

До скоро,