И беше май всеки ден

На село съм. Ставам късно. Мама ми прави закуска. Пия кафе на двора при божурите. Карам колело. Чета. В “География на блаженството” има сериозен пропуск – нищо не пише за Априлци. Затова препрочитам „Красивата Тоскана“ (може би заради нея съм толкова на вълна dolce vita).

Ана е постоянно наоколо, но с топка в едната ръка и с някоя от бабите в другата рядко се сеща за мен. Не се оплаквам, хваля се.

През половината ден нямам никаква представа къде ми е телефонът. През останалата обаче обикалям с него и снимам всичко, което видя. А веднъж баба предлага да ме снима как уж копая в нивата с картофи – сюжет, с който безспорно ще разчупим Инстаграм (stay tuned, както се казва 😁).

Следобедите са запазени за няколко дилеми – втора чаша кафе или първа вино (обикновено и едното, и другото); ягоди или череши (или пък сладолед?!); с книгата в хамака или на тревата (в зависимост от това колко скоро е валяло).

Правя си пикници, на които е абсолютно позволено просекото да се пие в кристални чаши (това е предимството да си при баба – всичко ти разрешават дори когато си почти на 26 ❤ ).

В София времето ежедневно ме напряга, а сега ми е абсолютно все едно дали след малко ще завали. Защото тук е май всеки ден. А моята единствена задача е да се наслаждавам на всеки миг от него ❤️

До скоро,